– После онзи извади визитната си картичка от портфейла и каза: “Да си мислил някога да ставаш модел?” И му я подаде. Андрю само я погледна, но не я взе.
– Взех я – казвам аз.
Ейдън ме поглежда лукаво и се усмихва.
– Е, да, но след като така красноречиво обясни как никога няма да станеш манекен, защото това било “за мъже без топки” и…
– Е, добре, Ейдън, достатъчно – прекъсвам го и отпивам бързо от бирата си.
– Защо ли не съм те виждала толкова пиян преди? – пита Камрин.
Не може да изтрие усмивката от лицето си и се наслаждава на всяка минута от всичко казано, а това ме кара и аз да се усмихна и да се примиря. Протягам ръка и поглаждам златистата ѝ плитка с върховете на пръстите си.
– Ами – започвам аз, – никога не си ме виждала толкова пиян, защото съм пораснал оттогава.
Мишел се задавя от смях.
– Хей – викам и я соча с пръст, – я да поговорим пък за теб, Шел. Спомням си, че последния път, когато бях тук, ти танцуваше като пияна стриптийзьорка на бара, след като изпи твърде много питиета.
Тя остава с отворена уста.
– Не съм правила стриптийз, Андрю!
Ейдън се смее и отпива от бирата си.
– Знам ли, ако не бях там в онази нощ, можеше и да се разведем.
Мишел го перва леко по лицето с възглавницата от дивана, на която се е облегнала.
– Никога не бих си свалила дрехите – казва през смях тя.
Ейдън не се впечатлява от атаката и не може да спре да се смее.
Същото прави и Камрин. За момент се захласвам по усмивката ѝ, доволен да я видя, че си прекарва толкова добре.
Мишел добавя:
– Вие двамата сте ужасни, когато се съберете.
– Ами да – казва Ейдън. – Бъди доволна, че и Ашър не е тук, защото той не е толкова невинен, колкото го мислиш.
Абсолютно е прав. Онова малко лайно може да бъде много коварно, когато поиска.
– Е, аз твърде дълго нося името Париш, за да знам това. Повярвай ми.
Тя събира чиниите и Камрин ѝ помага да събере салфетките и няколкото празни бирени бутилки.
– Защо си толкова мълчалива, Камрин? – пита Ейдън от дивана. – Може и да не си още женена за брат ми, но може и да бъдеш, така че трябва да участваш наравно с всичките в играта.
Той вдига бирата си като за тост към нея и отпива, като се усмихва дяволито.
Хитър брат си имам. Ако не беше толкова грозен, бих го целунал по устата за това. Последното нещо, което искам, е Камрин да се чувства изолирана.
Тя му се усмихва многозначително, като внимава да не изпусне нещо от нещата, които държи в ръцете си.
– Това, че още не знаете нищо за мен, ме радва.
– Още – казва той и кимва веднъж с глава, като да подчертае неизбежността на думата. – В такъв случай предполагам, че и ти имаш доста неудобни моменти, които стават за майтап, нали?
Камрин бърчи нос към него и следва Мишел в кухнята.
Тринадесет
– Много съм доволна, че ни поканихте – казвам аз зад Мишел и хвърлям празните бутилки в кофата за боклук.
Мишел слага малката купчина чинии върху плота и започва да ги плакне в умивалника, преди да ги сложи в миялната машина.
– А, няма никакъв проблем – казва тя и ми се усмихва. – да ти призная, имах нужда от малко компания. Тук беше започнало да става доста напрегнато.
Слага нова чиния в миялната.
Пристъпвам по-близо, подпирам се на плота и скръствам ръце. Разрешава ли ми това да опитам? Не съм сигурна, но с нея се разбирам достатъчно, за да си позволя да продължа, и го правя.
– Работата ти коства много усилия, нали? – всъщност исках да я попитам: Между теб и Ейдън всичко наред ли е? Спомних си какво каза Марна за нея и Ейдън – че имали брачни проблеми, но мисля, че е малко рано да питам за това.
Тя ми се усмихва топло и изплаква последната чиния.
– Не, мисля, че в клиниката дори се чувствам по-добре.
Не казвам нищо, но я слушам внимателно.
– Напоследък този бар коства много усилия на Ейдън – продължава тя, – но сам си е виновен. Има предостатъчно персонал, който да движи нещата, но той прекарва много време там да се разправя с неща, за които плаща на други да ги вършат.
Поглеждам я с любопитство.
– Че защо?
Тя затваря миялната машина и поглежда към сводестия вход на коридора, който води към гостната, където Ейдън и Андрю се смеят и твърде често ги чувам да казват “мамка му, брат ми”. После се обръща към мен, снишава глас и казва:
– Той просто е недоволен от мен.
Гледа настрани и бърше ръцете с кърпата за чинии, която виси на дръжката на шкафа над плота.
Това ли било? Изчаквам няколко секунди, в случай че тя е от тези, които предпочитат дългите паузи, но Мишел не продължава. Това малко ме разочарова. После изведнъж казва: