Изпълняваме една след друга четири песни пред възторжена публика, която танцува, пие и се опитва да пее с нас. Атмосферата на бара е експлозивна и това ми харесва.
Камрин слиза по трите стъпала на сцената с микрофон в ръка и се отправя към жертвата си. Преди песента да свърши, той танцува с нея и е на седмото небе. Когато ръцете му се приближават твърде много до части, които само на мен е разрешено да докосвам, Камрин професионално се усмихва и продължава да пее, като го отблъсква.
После правим кратка почивка.
Камрин ме повежда отзад зад сцената, когато гласовете около нас отново се надигат.
– Трябва да отида до тоалетната – казва тя.
Аз свалям презрамката на китарата през главата си и я подпирам на стената.
– Ти върви, а аз ще ни взема нещо за пиене – казвам. – Искаш ли нещо?
Тя се усмихва и кимва.
– Да, вземи ми нещо, каквото и да е. Все ми е едно.
– Алкохолно ли? – питам.
Тя отново кима и припряно ме целува явно с намерение да се отдалечи колкото е възможно по-бързо, за да не се напикае.
– О, защо не изпееш сам следващата песен тази вечер? – пита тя.
– Наистина ли? Защо?
Тя се приближава по-плътно и слага ръце на гърдите ми.
– Тази песен я изпълняваш по-добре сам, а и мисля, че на мен ми стига за тази вечер. Искам да те наблюдавам.
Целува ме леко по устните. На тези токчета е много по-висока и ме гледа право в очите.
Щом това иска, аз съм съгласен. Не искам да настоявам повече.
– Добре. Ще пея сам – казвам аз. – Така ще ми е по-лесно да съблазня моите две момичета там.
Тя се усмихва и казва през смях:
– Не прекалявай, Андрю. Помниш какво стана последния път.
– Знам, знам – казвам аз и ѝ махвам с ръка.
Тя се обръща и я плясвам по задника, когато бързо се отправя към тоалетните.
Четиринадесет
Когато влизам в тоалетната, там има опашка от жени, които чакат да се освободят кабини. Въздухът е тежък и мирише на алкохол, на дъх, на парфюми и на дрехи, пропити от цигарен дим. През няколко секунди малката врата ту се отваря, ту се затваря с ужасно неприятен трясък, когато хората влизат и излизат. Отивам първо да си измия ръцете и се налага да се напъхам между две пияни момичета, седнали върху плота от двете ми страни. Добре че са от симпатичните пияници, защото няма да мога да се справя с някоя настроена за бой грубиянка тази вечер. Извиняват се, че ми пречат, и се отместват, за да ми сторят място.
– Благодаря – казвам аз и посягам да пусна водата.
– Хей, ама вие сте онова момиче, което пя – казва това от лявата ми страна, сочи ме с пръст и се усмихва.
Поглежда приятелката си от другата ми страна, а после отново към мен.
– Ами, да, предполагам, че ще да съм аз.
Никак не съм настроена за разговори в тоалетна. Колкото по-дълго се мотая там, толкова по-безцеремонна ставам.
– Вие двамата сте страхотни – казва усмихната тя.
– Да, бе, съвсем сериозно ви казвам – добавя приятелката и. – За какъв дявол свирите по барове?