– Мамка му! – ругая на висок глас.
Нужна ми е секунда, за да разбера какво се е случило. Въпреки че виждам Камрин в края на леглото да държи кофа с лед, рязко отхвърлям от мен студените, мокри чаршафи, но все още не мога да си поема дъх.
Камрин се кикоти насреща ми.
– Честит рожден ден, бейби! Ставай!
Мисля, че си го заслужавам след онова, което ѝ сторих миналия месец в сутринта на нейния рожден ден. Обаче подлата малка гадина ми го върна тъпкано.
След като не мога да се сдържа да не се усмихна, просто се примирявам и бавно отлепям голия си задник от леглото. Тя вече започва да отстъпва назад към вратата с онова изражение на лицето, което показва, че е наясно какво я очаква. Знам, че това е единственият ѝ път за измъкване и продължавам да я наблюдавам как преценява ситуацията.
– Съжалявам! – казва тя ужасена, но продължава да се усмихва, сложила ръка отзад, за да търси пипнешком пътя към вратата.
– Ами да, сигурен съм, че е така, момиче.
Пристъпвам много бавно към нея, като я поглеждам изпод вежди като хищник, който си играе с жертвата.
Тя отново се кикоти.
– Андрю! По-добре недей!
Сега е само на две крачки от вратата. Обаче аз не бързам и я оставям да си мисли, че наистина може да успее да се измъкне. Усмивката ми вече е станала толкова широка, че със сигурност трябва да съм заприличал на някакъв побъркан садист.
Изведнъж Камрин започва да пищи, неспособна да се сдържи повече, втурва се към вратата и я отваря.
– Неее! Моля те! – крещи тя и се смее едновременно, когато вратата се отваря широко и се блъска в стената.
Тя изскача навън в коридора.
Когато се втурвам след нея, изумлението, изписано на лицето ѝ, и фактът, че изведнъж спира, категорично ме убеждават. че не е очаквала да отида толкова далеч без никакви дрехи на гърба.
– Боже Господи! Андрю, не! – крещи тя и тича с всички сили по ярко осветения коридор.
Аз продължавам да тичам след нея, а всичко, което си имам, се поклаща от вятъра. Това момиче има още много да се учи, щом като си мисли, че ще се поколебая да хукна след нея по гол задник и със сбръчкано мъжко достойнство. Не ми пука. Тя ще съжалява заради онази кофа с лед.
Преминаваме тичешком покрай стая номер 321 тъкмо в момента, когато една възрастна двойка се показва на вратата. Мъжът дръпва рязко назад жена си, ококорила широко очи, когато покрай нея профучава побърканият гол мъж.
– Мили Боже… – чувам един глас далеч зад мен.
Накрая, когато Камрин успява да стигне до самия край на дългия коридор, тя спира и се обръща с лице към мен, извива гръб и вдига и ръцете си като щит пред себе си. От силния смях но бузите ѝ се стичат сълзи.
– Предавам се! Предавам се! Боже мой, ама ти си гол!
Не може да спре да се смее. Чувам я да изсумтява предизвикателно веднъж.
– Ще си го получиш – казвам аз, сграбчвам я и я мятам през рамо.
Тя дори не се опитва да рита, да крещи и да размахва ръце. Първо, защото не може да спре да се смее, за да може отново да контролира тялото си, и, второ, защото е размислила. Само се надявам да не се напикае върху мен.
Нося я на рамо през целия път обратно по коридора към стаята ни и когато минаваме покрай стая 32], казвам:
– Съжалявам, че трябваше да видите това. А сега приятен ден – и кимам с глава, докато минавам.
Двойката само ни зяпа, а мъжът клати възмутен глава към мен.
Затварям вратата зад нас и хвърлям Камрин на леглото сред парчетата лед и все още ледената вода. Тя продължава да се смее.
Заставам между краката ѝ, свалям едновременно шортите и пликчетата ѝ и се взирам в нея, без да кажа и дума. За секунди съм надървен. Игривото ѝ настроение моментално се променя и тя хапе долната си устна, като ме гледа със сладките си, изкусителни сини очи, които винаги изваждат навън първобитното у мен.
Без каквото и да било предупреждение лягам отгоре и прониквам в нея.
– Наистина ли съжаляваш? – шепна в ухото и продължавам бавно да се движа напред-назад в нея. Гърдите ми се притискат силно в нейните, а татуировките ни се докосват. Орфей и Евридика отново стават едно цяло, докато се сливаме един с друг.
– Да… – отронва думата през разтрепераните си устни тя.
Прониквам по-дълбоко в нея, като избутвам едното ѝ бедро нагоре с ръка.