– Само защото са гледали ли? – питам недоверчиво и се усмихвам.
Той накланя настрани глава и ме поглежда.
– Не, предполагам, че не. Всъщност аз се кефя, когато те заглеждат други мъже.
– Стига бе! – викам аз и сбърчвам нос.
– Не, не е това! – казва той. – Гледай ти! – клати глава, като че ли иска да каже, че не е за вярване, и ние излизаме от паркинга на улицата, по която движението е оживено от туристите. – Просто ми доставя удоволствие, когато си се облегнала на ръката ми. Прави чудеса за егото на мъжа.
– О, значи аз съм просто нещо като трофей върху ръката ти, така ли? – скръствам ръце и го поглеждам изпитателно.
– Ами да, бейби, тъкмо затова те търпя около себе си. Мислех, че вече си го разбрала.
– Тогава предполагам, че и за теб не е тайна, че те търпя поради същата причина.
– О, така ли? – пита той и се оглежда, преди да излезе на пътя.
– Ами, да – казвам и се облягам назад в седалката. – Търпя те, за да карам кучките да ревнуват. Обаче нощем сънувам любовта на живота ми.
– Кой ли пък може да е този?
Свивам устни и се оглеждам наоколо, а после отново закачливо го поглеждам.
– Няма да ти кажа името му, защото не искам да тръгнеш след него и да видя как ще ти нарита задника. Обаче мога да ти кажа, че е с кестенява коса, великолепни зелени очи и има няколко татуировки. О, и е музикант.
– Наистина ли? Ами че той ми изглежда божествен, тогава защо ти е да ме използваш като някакъв трофей върху ръката си?
Свивам рамене, защото не мога да измисля добър отговор.
– Хайде, можеш да ми кажеш – вика той. – Ние с него не си говорим.
– Съжалявам – казвам аз и поглеждам встрани, – но не говоря за него зад гърба му.
– Правилно – казва той и се усмихва. – Знаеш ли какво?
– Какво?
Андрю дяволито се усмихва и това никак не ми харесва.
– Помня две неща от нашето първо пътуване, които ти така и не се съгласи да направиш.
Ох, ох…
– Нямам представа за какво говориш – лъжа аз.
Той сваля дясната си ръка от волана и я поставя на крака ми. Погледът му става все по-дързък, а аз се опитвам да не показвам, че все повече се изнервям.
– Ами да, мисля, че ми дължиш един гол задник на прозореца и аз още не съм станал свидетел как ядеш бръмбари. Какво ще бъде? Скакалец? Щурец? Земен червей? Или някой дългокрак паяк. Чудя се дали имат такива паяци във Флорида…
Усещам как по кожата ме полазват тръпки.
– Престани, Андрю – викам аз и клатя глава. Опирам крак във вратата и въртя плитката си между пръстите, като се опитвам да скрия тревогата си. – Няма да го направя. А освен това то беше при първото ни пътуване и ти не можеш да прехвърляш такива неща за сегашното. Трябвало е да ме накараш да го направя, когато си имал тази възможност.
Той продължава да се хили дяволито и да ми показва колко гадно лайно може да бъде.
– Не – отсичам категорично аз.
Поглеждам го.
– Не! – казвам за последен път и това го кара да избухне в смях.
– Добре де – вика той и слага дясната си ръка отново върху волана. – Макар че си струваше да опитам. Не можеш да ме обвиняваш, че съм опитал.
– Предполагам, че не.
Прекарахме целия ден в плуване и излежаване на плажа. Наблюдавахме как слънцето залязва на хоризонта, а след време как звездите оживяват в мрака. Час след като се стъмни, срещнахме група хора на нашата възраст. От известно време бяха на плажа недалеч от нас, мотаеха се.
– Оттук ли сте? – пита високият младеж с татуировка по дължината на цялата дясна ръка.
Една от двойките сяда на пясъка близо до нас. Камрин, която седи между краката ми, се надига внимателно от гърдите ми.
– Не, от Галвестън сме – отговарям аз.
– И от Ралей – добавя Камрин.
– Ние сме от Индиана – казва седналото чернокосо момиче. Сочи към другите, с които беше дошла и които продължаваха да стоят прави. – Те обаче живеят тук.
Един от другите младежи обгръща с ръце приятелката си.
– Аз съм Тейт, а това е Джен.
Сочи приятелката си, а после другите, които стоят наблизо.
– Джоана. Грейс. А това е брат ми Калеб.
Тримата кимат и ни се усмихват.
– Аз съм Брай – казва чернокосото момиче, което седи до Камрин. – А това е годеникът ми Елиас.
Камрин се изправя напълно, изтърсва пясъка от ръцете си една в друга.
– Радвам се да се запознаем – казва тя. – Аз съм Камрин, а това е годеникът ми Андрю.
Елиас протяга ръка, за да се ръкуваме.
Тейт, онзи с татуировката, казва:
– Тръгнали сме към едно частно място на половин час оттук. Страхотно е за партита. Доста уединено. Ще се радваме да се присъедините към нас.