Мамка му, пак ме гледа.
Поглеждам към Камрин, за да не срещна погледа на мацето, и, разбира се, Камрин многозначително се усмихва. Ами да, определено е забелязала.
Протягам се, придърпвам Камрин към себе си и я настанявам да седне между краката ми.
– Не се безпокой, бейби – шепна в ухото ѝ и целувам врата ѝ така, че момичето да види.
– Не се безпокоя – казва Камрин и се обляга на гърдите ми.
Със сигурност не се безпокои за мен, но усещам как заплахата за нещо, което е в нейната територия, я кара да е напрегната. По дяволите, мисълта, че може да се нахвърли на онова момиче заради мен… Е, не трябваше да мисля за това. По дяволите. Твърде късно е.
– Страхотни татуировки – казва Тейт и сочи към нас.
Сега всички погледи са насочени към нас. Камрин се надига от гърдите ми, за да им даде възможност да ги видят по-добре.
– Да, без съмнение – казва Брай впечатлена. Пропълзява по пясъка по-близо до нас. – Заинтригуваха ме.
Русокосото момиче, което ме гледаше преди малко, поглежда с ехидна усмивка Камрин, обаче тя не я забелязва, защото е твърде заета да показва татуировката на Брай. Възползвам се от възможността и казвам:
– Обърни се насам, момиче, и им покажи как си пасват.
Слагам Камрин в скута си и лягам по гръб на пясъка, а после я карам да легне върху мен.
Групата ни наблюдава отблизо. Лицето на русото момиче леко се намръщва, когато я поглеждам право в очите и същевременно притискам тялото си в това на Камрин. Нагласяваме татуировките си така, че да се получи цялостна картина на Орфей и Евридика. Моята Евридика е с дълга, прозрачна бяла рокля, плътно прилепнала към тялото ѝ от вятъра, като някои части се развяват зад нея, докато тя протяга ръце към Орфей, изрисуван върху ребрата на Камрин. Брай разглежда отблизо всеки детайл, а черните ѝ очи са широко отворени и пълни с възторг. Поглежда обратно към Елиас. Сега той изглежда изнервен и май се страхува, че още утре Брай ще го замъкне до най-близкия салон за татуировки.
– Това. Е. Страхотно – казва Брай. – Кои са те?
– Орфей и Евридика – отговарям аз. – От гръцката легенда.
– Един трагичен разказ за истинска любов – добавя Камрин.
Притискам я по-плътно до себе си.
– Ама при вас не се забелязва нищо трагично – обажда се Тейт.
Притискам Камрин още по-силно. И двамата споделяме наши си мисли, които е по-добре да запазим за себе си. Целувам я отгоре по косата.
Брай се отдръпва, но продължава да стои с колене, забити в пясъка.
– Мисля, че е красиво. И предполагам, че така и би трябвало да бъде, след като знам, че е било и ужасно болезнено.
– Да, определено болеше – казва Камрин. – Обаче всеки час болка си струваше.
По някое време по-късно Камрин и аз сме изпили най-малко по три бири, но само на нея ѝ личи. Леко е подпийнала, но достатъчно, за да стане по-приказлива.
– Знам! – казва тя на чернокосата Брай. – Гледах ги на концерт с моята най-добра приятелка, Нат. Изумителни са! Не са много бандите, които на живо звучат почти така, както на албума си.
– Да, точно така – казва Брай и допива бирата си. – От Северна Каролина ли каза, че си?
Камрин се надига от гърдите ми и сяда на пясъка с кръстосани крака.
– Ами, да, но Андрю и аз всъщност сега не живеем там.
– А къде живеете? – пита Тейт. Дръпва жадно от цигарата си и задържа дима, докато продължава да говори. – Тексас ли?
Всички се обръщат към мен, когато отговарям:
– Не, ние… пътуваме.
– Пътувате? – пита Брай. – Как, пътувате насам-натам с кемпер или нещо подобно?
– Не точно – отвръща Камрин. – Имаме само колата.
Русокосото момиче, което ме наблюдава през цялата вечер, казва:
– Защо пътувате?
Веднага забелязвам погледа, с който се опитва на всяка цена да привлече вниманието ми, но се правя, че не го виждам, и отговарям, като се обръщам към Брай, която седи редом с нас:
– Изпълняваме музика заедно.
– Какво, нещо като банда ли? – пита русото момиче.
Този път гледам право в нея.
– Нещо подобно – отговарям аз, но не продължавам и отново насочвам вниманието си към Брай.
– Каква музика изпълнявате? – пита братът на Тейт, Калеб.
Откакто сме тук, виждам, че има добър напредък с другото момиче. Вероятно не са заедно, но със сигурност ще го изчукат тази нощ.
– Класически рок, блусове, фолк рок, такива неща – отговарям аз и отпивам от бирата си.
– Трябва да ни посвирите! – казва развълнувана Брай.
Тя очевидно също е леко фиркана като Камрин и изглежда, че двете се погаждат.