Камрин се извръща към мен да ме погледне, ентусиазирана и с широко отворени очи.
– Би могъл. Акустичната китара е на задната седалка.
Аз поклащам глава.
– Нее. Не ми се свири точно сега.
– О, хайде, защо пък не?
Ето че ме гледа с онези очи като малко кученце и започва да скимти – любимият номер на Камрин, с който винаги успява да ме накара да направя каквото поиска. Обаче аз продължавам още малко да се колебая с надеждата, че тя ще се откаже и ще каже: както искаш.
Разбира се, че не се отказва.
– Ами да, приятел, ако китарата е с теб и знаеш да свириш, ще е страхотно – казва Тейт.
Погледите на всички вече са отправени към мен – дори Камрин, а тъкмо заради нея ще го направя.
Предавам се, ставам, отивам при колата и се връщам с китарата.
– Ти ще пееш заедно с мен – казвам аз на Камрин и сядам до нея.
– Неее! Твърде фиркана съм!
Целува ме по устата, а после се премества да седне до Брай и Елиас, предполагам, за да ми остави повече свободно пространство.
– Добре, какво искате да ви изпея?
Въпросът беше за Камрин, но Тейт отговаря:
– Хей, каквото на теб ти се иска, приятел.
Прехвърлям мислено за минута няколко различни песни и накрая избирам тази, защото е твърде кратка. Дрънкам няколко пъти по струните, настройвам я прекалено бързо и започвам да свиря “Ain’t No Sunshine”. Започвам, без изобщо да ми пука колко добре звучи, но както винаги, след като започна веднъж, ставам друг и влагам всичко от себе си в песента. През повечето време, докато продължава песента, очите ми са затворени, обаче винаги усещам присъствието на тези около мен и дали слушат с интерес или не.
Всички слушат с интерес.
При втория куплет гледам право в Камрин, докато дърпам струните. Тя седи подвила колене на пясъка и тялото ѝ се поклаща насам-натам. Другите момичета правят същото, увлечени силно от музиката. Изкарвам последния куплет, но тази песен е достатъчна, за да ми се прииска да свиря още. Брай едва се сдържа, казва ми колко е страхотно и се държи много любезно с Камрин, с което печели одобрението ми. Не е като русата, която пак продължава да ме гледа както преди.
– Приятел, ама ти наистина не си ни будалкал, че можеш да свириш – казва Тейт.
Пали един джойнт.
– Изсвири още някоя – казва Брай и се обляга на Елиас, когато той обвива ръцете си около нея отзад.
Тейт подава джойнта първо на Камрин. Тя я поглежда за миг, несигурна дали да я приеме. Забелязвам как за миг лицето ѝ добива болезнено изражение. Знам, че си спомня моментната си слабост с онези болкоуспокояващи. Клати глава.
– Не, благодаря, мисля да остана само на алкохол тази нощ.
Усмихвам се отвътре, горд от решението ѝ. И когато Тейт предлага цигарата на мен, аз също отказвам – не защото не бих имал нещо против едно-две дръпвания, а защото няма да ми достави удоволствие, когато Камрин не го прави.
Не си падам много по пушенето на трева, но нямам нищо против да опитвам от време на време. Точно сега не е един от тези моменти.
Изпълнявам още няколко песни край огъня. Най-после и Камрин се съгласява да пее с мен, а после ми се приисква просто да седя с моето момиче и да се наслаждавам на вечерта.
Оставям китарата до мен върху одеялото и отново придърпвам Камрин в скута си.
Братът на Тейт започва да се целува с онова момиче и да я опипва. Не говорят много по очевидни причини. Русата, която ме гледаше по-рано, най-после май разбра намека. Или е това, или е вече толкова надрусана, че не ѝ пука нито за мен, нито за каквото и да било.
Музиката от джипа на Тейт отново започва да дъни и той идва оттам с бутилка джин “Сийграмс 7”, двулитрова бутилка “Спрайт” и комплект пластмасови чаши. Неговата приятелка започва да смесва питиетата и да подава чашите наоколо.
– Пийни си, приятел – подканя ни Тейт. – Не се безпокой, ако трябва да караш някъде колата тази нощ. Ченгетата дори нямат представа за това място.
– Ами да, ще пийна една чаша – казвам аз.
Поглеждам Камрин и си спомням изражението ѝ, когато
Тейт ѝ подаде джойнта преди малко.
– Няма да пия, ако ти не искаш – казвам.
Освен че не искам тя да си мисли, че се е изложила, прекалявайки с пиенето, не ми се ще да се нафирка здравата и да се чувства зле на сутринта.
– Не, добре съм, бейби. Ще пийна една чаша, става ли?
Усмихва ми се мило, като че ли чака да ѝ разреша, от което ми става изключително приятно.
– Добре – предавам се аз, защото не искам да нараня чувствата ѝ, и тя взема чашата от приятелката на Тейт.
Всички сядаме, пием и през повечето време разговаряме за най-различни неща. Камрин се смее, усмихва се и разговаря с Брай за тампони. Нямам идея как са стигнали до тази тема, нито пък искам да знам, но си прекарваме чудесно. От високоговорителите, които не са далеч, дъни силно музика от банди, които никога не съм чувал. Особено ме заинтригуват последните две песни, които съм сигурен, че се изпълняват от един и същи певец.