– Кой е този? – питам Тейт.
Той вдига очи от приятелката си, която лежи, положила глава в скута му.
– Кой? Бандата ли?
– Да – казвам аз. – Страхотни са.
– Това, приятел, е Дакс Ригс. Сега е соло. Мисля, че започна в “Acid Bath”… – поглежда нагоре замислен, защото май не е напълно сигурен. – Беше в различни банди. “Acid Bath” и “Agents of Oblivion” са най-известните от тях.
– Знаеш ли, мисля, че съм слушал “Acid Bath” – казвам аз и отпивам от моя джин със спрайт.
– Не бих се изненадал – вика Тейт.
– Трябва да се запозная с песните му. Нелегално ли работи?
Камрин прекъсва разговора си за тампони с Брай, връща се обратно при мен и слага глава на рамото ми.
– Ами да, никога не е вървял в крак с общата тенденция – казва Тейт. – Макар че това е добре, защото общата тенденция е тъпотия. Вкисвам се, когато виждам големи банди да се продават, като правят рекламни клипове за наета за зъби и други подобни глупости.
Леко се засмивам.
– Да, така е. Никога няма да подпиша договор за запис с реклама, ако ми предложат.
– Браво на теб, приятел – казва Тейт. – Ако го направиш веднъж ставаш тяхна проститутка. Музиката ти вече не е твоя и се надупваш на кретените, които ти подписват чековете.
Започвам да харесвам това момче. Само малко.
– Андрю, пишка ми се – казва Камрин.
Поглеждам я. Вземам чашата от ръката ѝ и я оставям на пясъка.
– Аз също трябва да пусна една вода – казвам едновременно на нея и Тейт.
Тейт сочи наляво с нова цигара между пръстите и казва;
– Вървете в тази посока. Там няма да настъпите стъкла и лайна.
Оставям чашата си до тази на Камрин и ѝ помагам да се изправи. Вървим през пясъка към тъмно петно от дървета и скали, докато се отдалечаваме достатъчно, за да не може никой да ни види.
– Ще трябва да спим тук навън тази нощ. Няма начин да карам обратно към къщи.
Тя кляка, а аз пикая на няколко крачки от нея.
– Знам – казва Камрин. – Предполагам, че най-после ще спим под звездите, нали?
Смея ѝ се отвътре. Момичето ми е толкова пияно, че малко заваля думите.
– Ами да, и аз предполагам – казвам. – Макар че би трябвало да знаеш, че няма да се брои, защото почти няма да си спомняш нищо на сутринта.
– Ще си спомням.
– Неее, няма.
За малко да падне, когато свършва, и едва се изправя на крака. Поемам ръката ѝ, а с другата я подхващам през кръста. После я целувам по главата.
– Толкова много те обичам.
Не знам защо чувствам, че трябва да ѝ го кажа точно в този момент, но това, че тя е с мен и че не е в състояние да се грижи за себе си тази нощ, ме кара да ѝ го кажа. Думите бяха там в гърлото ми и признавам, че започнаха да ме задушават. Отдавам това на алкохола, но дори и напълно трезвен, щях също толкова да я обичам.
Тя обгръща кръста ми с две ръце, слага глава на гърдите ми и когато тръгваме обратно, ме притиска до себе си.
– И аз те обичам.
Двадесет и четири
С напредването на нощта нещата в нашата малка група започват да се променят. Хората говорят по-малко и се целуват повече. Брай и Елиас лежат един до друг от едната страна на огъня. Тейт и приятелката му вече са готови да се чукат; единственото нещо, което остава да направят, е да си свалят дрехите. Добре че русата мацка със съмнителната репутация не се занимава е мен и помага на своята приятелка да опипва Калеб на около осем крачки от мен и Камрин.
Ами да, определено имам усещането, че знам докъде води това. Не е кой знае какво. Не че преди не съм попадал в ситуация като тази, но този път главното ми внимание не е да се опитам да задоволя две момичета едновременно, когато и двете са готови да го направят.
– Ох, мамка му… – казвам на глас, но може пък и да не съм го казал, може би само съм си го помислил.
Вдигам ръка пред лицето си и като че ли луната е седнала между палеца и показалеца ми. Опитвам се да се отърся от нея, но тя е ужасно тежка и натиска надолу ръката ми. Усещам как лакътят ми се стоварва в пясъка като осемдесеткилограмова щанга.
Главата ми се върти. Цветът на огъня е син и жълт, и тъмночервен. Шумът от океана отеква три пъти по-силно в ушите ми и се смесва с прашенето на дървата в огъня, а някой стене.
– Камрин? Къде си?
– Андрю? Аз… тук съм. Мисля.
Дори не мога да кажа дали това наистина е нейният глас.