– И си спомням, че…
Почакай.
Онази руса кучка. Тя ме помоли да… почакай.
Надигам се от пясъка.
– Мисля, че трябва да полежиш неподвижно още малко – казва Брай.
Опирам пръсти в челото си.
Спомням си, че тя седеше до мен и Брай. Беше фиркана също като всички, но вече не изпитвах ревност към нея. Поговори известно време с нас, а аз нямах нищо против.
Когато започнах да си спомням всичко, тялото ми се разтрепери още повече.
Тя се опита да ме целуне. Мисля, че отговорих на целувката ѝ.
– Струва ми се, че отново ще повърна.
Прибирам коленете си нагоре към гърдите и слагам лактите си отгоре им, като заравям лице в ръцете си. Още съм толкова замаяна. Продължавам да чувствам, че още не съм свършила с повръщането. Нямам това великолепно усещане на облекчение след повръщане. Не, нуждата да повърна отново се засилва и този път това ми действа зле на нервите.
Спомням си останалото и макар да искам да прогоня спомена от главата си, не мога.
Тя ме попита дали би могла да спи с мен и Андрю. Ами да, сега си спомням. Но… о, Господи…. аз си мислех, че тя наистина има предвид да спим, но сега осъзнах, че съм била така надрусана, че не съм разбрала, че има предвид сексуално.
Казах ѝ, че не ме е грижа.
След това си спомням, че тя…
Дъхът ми спира. Вдигам рязко ръка към устата си, очите ми са широко отворени и се насълзяват от вятъра.
Спомням си я да прави свирка на Андрю.
Опитвам се да се изправя на крака, но усещам ръката на Брай върху гърба ми.
– Хайде, момиче – казва тя и ме придърпва обратно към себе си.
– Не отивай гам. Само ще пострадаш.
Издърпвам ръката си от нейната и отново се опитвам да стана, но внезапните ми движения, съчетани с опънатите нерви, само ме карат отново да се мъча да повърна.
После чувам гласа на Андрю над мен:
– Мамка му – казва той на Брай. – Би ли изтичала до колата ми да вземеш една бутилка с вода от хладилната чанта в багажника?
Брай тръгва към колата.
Андрю се отпуска на колене в мига, в който аз преставам да се опитвам да драйфам.
Маха косата от очите и устата ми.
– Те ни упоиха, бейби – казва той.
Отварям едва-едва очи и го виждам над мен да притиска бузите ми с дланите си.
– Ще убия тази кучка. Кълна се в Бога, Андрю.
Погледът му е на човек, който е напълно изумен. Вероятно не е знаел, че аз знам.
– Тя е още в несвяст. Бейби, аз…
Вината, изписана на лицето му, ме пронизва.
– Андрю, знам какво се случи – викам аз. – Знам. Че си мислеше, че съм аз. Видях какво направи.
– Няма значение – казва той и скърца със зъби. Очите му се навлажняват. – Би трябвало да знам, че не си ти. Ужасно съжалявам – притиска малко по-силно лицето ми.
Каня се да му кажа да престане да се обвинява, когато Елиас идва при нас.
– Съжалявам, приятел, не знаехме. Кълна се.
– Вярвам ти – казва Андрю.
Брай се връща с бутилката с водата и аз започвам да идвам на себе си. Надигам се и сядам изправена, като се подпирам на голите гърди на Андрю. Той обвива ръце около мен и така силно ме притиска, сякаш се страхува, че ще стана и ще избягам.
После протяга ръка и взема бутилка студена вода. Отваря капачката, излива малко вода върху дланта си и я прекарва по челото и устата ми. Хладината моментално ме успокоява.
– Виж, приятел, съжалявам – казва Тейт, който идва нас, Мислехме, че няма да имате нищо против. Сложихме по малко в питиетата на всички. Може да сме проявили щедрост. Не ви доведохме тук с някакви лоши намерения.
Андрю успява неусетно да се отдръпне от мен, но го прави толкова бързо, че аз усещам отсъствието му едва когато той отново удря Тейт. Всички отново чуваме онова болезнено пукване.
– Моля те, Андрю! – викам аз.
Елиас сграбчва Андрю, а Калеб хваща Тейт, за да го държат далеч един от друг.
Андрю се оставя Елиас да го задържи, но после рязко се освобождава от нето, обръща се към мен и ми помага да стана от земята.
– Хайде, да си вървим казва той.
Прави опит да ме вдигне на ръце, но аз поклащам глава и му показвам, че съм добре и мога да вървя сама.
Той грабва китарата, а аз одеялото и се отправяме към шевролета.
– Може би трябва да откараме Брай и Елиас обратно та едно с нас – викам аз.
Андрю хвърля китарата в багажника, взема от мен одеяло то и хвърля и нето вътре. После отива откъм неговата страна на колата, слага ръце върху покрива и главата си между тя. Поема дълбоко въздух и удря с юмрук по покрива.