Отвътре ме напира смях. Няма нищо, от което да се безпокоим, ако той претърси колата. Освен ако… нашите временни приятели, Елиас и Брай, са оставили случайно плик с трева или друго уличаващо нещо на задната седалка.
О, мамка му… моля те, Господи, не позволявай това да се превърне в нещо, което дават по телевизията.
Поглеждам Камрин и скришом ѝ се заканвам с глава.
Тя отваря широко очи.
– Какво казах?
Само се усмихвам и продължавам да клатя глава, защото само това мога да направя.
Ченгето пристъпва от крак на крак и прехапва долната си устна. Поглежда няколко пъти ту Камрин, ту мен, без да каже и дума, а това само засилва напрежението ни.
– Следващия път не оставяйте така вратата широко отворена – казва той, като запазва същата безизразна физиономия, с която ни гледа през цялото време. – Ще е жалко някое минаващо превозно средство да отнесе вратата на шевролет модел 1969 в такова добро състояние.
Лицето ми се озарява от тънка усмивка.
– Абсолютно сте прав.
Ченгето потегля пред нас и ни оставя да седим за малко в паркираната кола.
– Можете да претърсите колата, ако искате? – повтарям аз.
– Знам! – тя избухва в смях и отмята назад глава. – Нямах намерение да го кажа. Просто ми излезе от устата.
Аз също се смея.
– Изглежда, че безобидното ти бръщолевене, което между другото ме плаши малко като силно влияние на твоята двуполюсна най-добра приятелка, този път чудесно ни отърва.
Поставям ръце на волана.
Тя се усмихва и вероятно иска да каже нещо по повод шегата ми с Натали, но изведнъж отново вижда окървавените ми пръсти. Премества се по-близо до мен и взема внимателно ръката ми.
– Трябва да почистим това, преди да се инфектира – казва тя. Навежда се и започва внимателно да отстранява малки парченца трева и мръсотия от отворената рана. – Доста е зле, Андрю.
– Не чак толкова – казвам аз. – Нямам нужда от шевове.
– Не, ти просто заслужаваш да те напляскат. Никога повече не прави подобно нещо. Сериозно ти казвам.
Отстранява и последното парченце от раната, след което се навежда към задната седалка и се пресяга за малката хладилна чанта отзад.
Извръщам глава надясно и единственото нещо, което виждам, е задникът ѝ да се подава от шортите. Протягам окървавената си ръка, плъзгам пръста си под бикините ѝ и рязко дръпвам за миг ластичния ръб, който я пляска по кожа га. Това не я смущава, но ме поглежда възмутена, когато се изправя и сяда с бутилка вода в ръка.
– Изплакни я – настоява тя и ми подава бутилката.
Отварям вратата и я поемам, като държа ръката си навън и изливам водата върху раната.
Тя търси нещо в чантичката си и казва:
– Следващия път, когато си толкова ядосан и имаш нужда да си изкараш яда на неодушевени предмети, официално ще напиша името ти в моя списък на психопатите.
Подава ми тубичка с неоспорин.
Само поклащам глава и я вземам. Предполагам, че няма да мога да споря с нея за това.
Тя посочва тубичката в ръката ми и ми казва да побързам с намазването.
Смея се и викам:
– Ама ти наистина си една малка, досадна трътла.
Тя ме удря закачливо по ръката, от което я заболява, и ме обвинява, че съм я нарекъл дебела. Всичко е в рамките на шегата и си мисля, че така тя се опитва да отвлече вниманието ми от случилото си. След минути се впускаме в разговори за музика и най-различни барове и клубове, в които можем да пеем по пътя към Ню Орлиънс.
Да, по някое време решихме, че независимо къде ще спираме по пътя или колко дълго ще продължава престоят ни, ще посетим нашето любимо място на брега на Мисисипи, каквото ще да става.
Това беше преди два дни. Днес сме в приличен хотел в страхотния щат Алабама.
Двадесет и шест
– Вълнуваш ли се за довечера? Имаш ли нужда да подишаш в книжна кесия, за да се успокоиш? – пита Андрю на излизане от банята с хавлиена кърпа около кръста.
– И двете – казвам аз. Оставям дистанционного върху нощното шкафче и сядам в леглото. – Знам песента, обаче това е моето първо солово изпълнение. Така че, да, леко съм паникьосана.
Той рови в сака си до телевизора и намира чифт чисти боксерки. Кърпата пада на пода. Накланям глава на една страна и наблюдавам от леглото големия му секси задник. Намъква боксерките и ги опъва около кръста си.