Почиствам още две маси и оставям петте долара бакшиш на едната и двадесетачката на другата. Когато се отправям отзад, за да опразня тавата, ме спират четири момичета, седнали в едно сепаре близо до бара.
– Хей, сладур – казва по-възрастната от жените и ми дава знак да се приближа, – можеш ли да вземеш поръчките ни?
– Съжалявам, госпожо, но аз само подреждам масите.
Правя опит да се отдалеча, но едната, която е и по-хубава, ме спира:
– Обзалагам се, че ако поискаме ти да си нашият келнер, ще те повишат. Очите ѝ са като стъклени и леко поклаща глава. Забелязвам, защото няма как да не забележа, че огромните ѝ гърди могат всеки момент да изхвръкнат от тясното боди. Тя ги изважда още повече на показ.
– Ами, можете да попитате – казвам аз и пускам в действие своя чар, като едва-едва се усмихвам. – Ако босът разреши, ще бъда ваш за цялата вечер.
Четирите се споглеждат и казват нещо помежду си. Явно съм спечелил доверието им.
Камрин се приближава зад мен с табла за питиета, на която са наредени чаши с уиски и голяма водна чаша, вече пълна с банкноти. Питам се дали са бакшишите или парите, които е събрала за алкохола. Това ме изнервя.
Тя ми се усмихва многозначително, поглежда към масата на жените, а после за миг и мен.
– Той притеснява ли ви, дами? – пита ги Камрин.
Знам, че не ревнува. Всичко е заради състезанието между нас тази вечер. Готова е да направи всичко, за да ми попречи да спечеля малкия облог, който направихме в колата по пътя насам:
– Мислиш, че не мога да събирам бакшиши, като почиствам маси, така ли?
– Не – казва тя. – Момчетата, които се грижат за почистването на масите, не събират бакшиши.
– Все пак помисли – казвам аз и я поглеждам. – Това е бар, пълен с жени и алкохол. Обзалагам се, че мога да получа бакшиши.
– О, така ли? – пита тя и свива устни.
– Ами, да – казвам аз и дръзко вдигам още повече залога: – Всъщност обзалагам се, че мога да събера повече бакшиши от теб.
Камрин се смее.
– Сериозно? Искаш да се обзаложиш за това?
Тя скръства ръце и клати глава, като че ли да ми каже, че ставам смешен.
– Да – категоричен съм аз, макар да знам, че трябваше да кажа “Не, само се майтапя”.
Обаче не го казах и сега съм обвързан с този бас. Ако Камрин спечели, ще трябва в продължение на три вечери поред да ѝ правя едночасов масаж. Един час е твърде много време за масаж. Вече чувствам как ръцете ми отмаляват само като си го помисля.
По-възрастната жена отговаря на Камрин:
– Не, той изобщо не ни притеснява, сладурче – оглежда ме от горе до долу така, като че ли иска да ме съблече гол и да ме оближе, подпряла на ръце брадичката си. – Може да остане толкова дълго, колкото си иска. Къде е босът ти?
– Тук някъде – казва Камрин. – Просто се огледайте за един едър мъж с риза на компанията. Името му е Джърмън.
– Благодаря ти, кукло – казва жената и отново ме поглежда.
Тази, признавам си, ме плаши. И тъй като, както изглежда, тя е водачът на групата, решавам, че трябва да се разкарам, преди тя наистина да си помисли, че съм неин. Сега аз имам нужда от помощта на Камрин да ме измъкне от кашата, която забърках.
– Приятна вечер, дами – казвам аз с подкупваща усмивка и правя опит да се отдалеча.
Усещам една ръка да се плъзва в джоба на престилката ми. Спирам и поглеждам надолу в момента, в който жената отдръпва ръката си. Зяпа ме с ненаситния си поглед.
– И на теб, захарче – казва тя.
Намигвам ѝ и се усмихвам на другите три, докато небрежно се отдалечавам. Когато стигам в кухнята, изпразвам тавата, бъркам в джоба си и изваждам три банкноти от по двадесет долара.
Да, по дяволите, в крайна сметка може пък този облог да не е толкова смешен.
Два часа по-късно…
Да, облогът беше смешен.
– Двеста и четиридесет, четиридесет и един, четиридесет и шест, петдесет и шест. – Камрин продължава да брои бакшишите си, след като кратката ни смяна приключва. Поглежда ме дяволито и добавя: – А ти колко изкара?
Опитвам се да запазя каменна физиономия, за да изглежда разочарованието ми по-искрено, но тя не ме улеснява. Затова изваждам моите пари, отново ги преброявам и отговарям: