– О-оо, бейби, ооо, ооо!
През няколко секунди чувам един глас да пищи в дъното:
У-оооооо!
И отново всеки път, когато Камрин изпее някой прочувствен тон.
А на мен не ми стига.
Пея е цялото си сърце следващите два припева и си давам сметка, че следващият е онзи, на който тя винаги се запъва. Поглеждам я, като продължавам да дърпам бързо струните, гърбът ми е извит и не виждам нито един мускул да трепва нервно на лицето ѝ.
После думите идват и си отиват толкова бързо и безпогрешно от устните ѝ, че усещам как лицето ми се е опънало до краен предел от усмивката ми, когато изпявам колкото ми глас държи следващия припев заедно с нея.
Мамка му, моето момиче владее тази песен. Виждаш ли бе, Стиви Никс!
Камрин преполовява песента и пее:
– О-ооо!
А после гласът ѝ заглъхва в онази част на песента, която дава възможност за кратка почивка.
Обаче рефренът за китарата не спира. Изтощително е, но пръстите ми не спират и не пропускат нито един такт.
Камрин и аз се споглеждаме и се наслаждаваме заедно на момента. После тя започва да пее отново, а аз се присъединявам там, където трябва.
Тя продължава да пее, двете ѝ ръце хващат стойката на микрофона, очите ѝ са затворени и тя изригва с толкова много чувство “Йе! Йе!”
После отново гледа право в мен и не сваля погледа си, когато започва следващия куплет, като че ли пее само за мен.
Публиката изригва с викове и писъци. Камрин се покланя първа, а аз след нея. Усмихва се толкова широко, когато гледа към публиката, че това ме кара леко да се задъхам.
Премествам китарата зад гърба си, отивам право при нея и я вдигам на ръце от пода. От всички страни около нас се чуват подсвирквания и викове, но единственото, което забелязвам, е Камрин, която ме гледа. Целувам я силно и тълпата подсвирква и вика още по-силно.
Преди да свърши вечерта, изпълняваме още цели десет песни, а с напредването на нощта тълпата става по-голяма. Изпиваме някои от любимите ни, между които “Barton Hollow”, “Hotel California” и “Birds of a Feather”. И всяка песен се посреща със същия възторг, както предишната. Тази нощ не пях соло, дори и след като по едно време Камрин ме помоли. Това беше нейна нощ и само нейна. Отказах да бъда център на внимание дори и само за една песен.
Връщаме се обратно в хотела към два часа сутринта и аз с удоволствие си плащам облога, който загубих.
Двадесет и седем
– Джърмън, изглежда, си мисли, че ще останем тук известно време – казвам аз, опряла дясната си буза в дюшека. – Казах му, че е само временно.
Вълшебните ръце на Андрю мачкат двете страни на гърба ми от раменете до кръста и аз съм като маджун в тях. Лежа тук и така се наслаждавам на този масаж, като че ли никога преди не ми е бил правен. Почти не си отварям очите. Той седи върху почти голото ми тяло, възседнал кръста ми.
– Е, да, той ме дръпна веднъж настрана и ме попита по кое време ще пеем утре вечер.
Андрю се смее и забива върховете и на десетте си пръста дълбоко в плътта ми и прави с ръце плавни кръгови движения.
Аз охкам под него.
– Можем да останем няколко дни – казва той, – но мисля, че трябва скоро да продължим.
– Съгласна съм. Освен това комарите в Мобайл са ужасни! Видя ли страховития облак около уличната лампа, когато си тръгнахме?
Андрю не отговаря на въпроса ми и казва:
– Ама ти наистина беше божествена тази нощ. Знаех, че ще се справиш Отлично, но трябва да кажа, че не очаквах това.
Най-после отварям очи и поглеждам към прозореца.
– Какво по-точно?
Ръцете му не спират да мачкат гърба ми.
– Ти излезе на гази сцена и направо я завладя. Имаш природен талант.
– Не знам – казва тя. – Обаче съм горда от себе си. Наистина не знам какво ми стана. Просто се отървах от нервното усещане в стомаха и продължих.
– Видя ли, че стана? – казва той.
– Само защото ти беше там с мен – викам аз.
Мълчим няколко минути, очите ми отново се затварят и има опасност масажът да ме изпрати в страната на сънищата. Чувствам как кръвта около очите ми се раздвижва, цялата ми глава пламва и по врата ме полазват тръпки, когато той разтрива с върховете на пръстите си скалпа ми.
Преди да е изминал неговият пълен час, започвам да се чувствам гузна, че го карам да ме масажира толкова дълго, затова отварям очи и казвам: