Включвам на скорост и миг преди да тръгнем, казвам:
– Това обаче не означава, че не можем да спрем някъде по пътя за Галвестън.
Тя свива устни и кима в знак на съгласие.
– Това е вярно.
После ме поглежда така, като че ли иска да ми каже: “А сега да се махаме оттук.”
Поемаме по по-дългия път за излизане от Ню Орлиънс и се отправяме на северозапад през Батън Руж и Шривпорт, а след това през границата на щата Тексас и после в Лонгвю. Спираме да заредим в Тайлър и караме от там до Далас, където Камрин настоява да се отбием в Уест Вилидж, за “дъ съ приминя с шапка къту ковбойка” (думите бяха нейни, не мои).
– Ни мога дъ пътувам през Тексъс, без дъ съм ублечена къту тексаска – каза тя малко преди да се съглася да я заведа.
Лично аз не си падам по каубойски шапки и ботуши, но трябва да кажа, че много ѝ отиват.
Спираме за през нощта в Ла Грандж, където изпиваме по някое и друго питие и гледаме изпълнението на една голяма кънтри рок банда. Следващата нощ се мотаем в Джилис, където, разбира се, Камрин поязди механичния бик Ел Торо с онази секси каубойска шапка на главата. По-късно, когато се върнахме в хотела, каквото съм си похотливо копеле, се престорих на механичния бик и я оставих да ме поязди. Естествено, с каубойската шапка на главата.
Два дни по-късно, когато сме на около час път от Лъбок, отбиваме в страничната лента заради гръмнала гума. Трябваше да проверя и четирите гуми на бензиностанцията в Тайлър.
– Загазихме, момиче – казвам аз и клякам до спуканата гума. – Нямам друга резервна.
Камрин се подпира на колата и скръства ръце на гърдите. Лицето и кожата над гърдите ѝ лъщят от пот. Тук е горещо като в ада. На мили от нас не се мярка нито дърво, нито някаква постройка. Заобиколени сме от почти напълно равна, гола земя. Отдавна не бях стигал толкова далеч на запад в Тексас и започвам да се сещам защо.
Изправям се и сядам върху капака на колата.
– Я ми дай да видя мобифона ти – казвам.
– Ще се обадиш, за дойдат да ни теглят ли? – пита тя, след като го взема от предната седалка и ми го подава.
Прекарвам пръст по екрана и прехвърлям два пъти, за да намеря “Жълтите страници”.,
– Това е единственото нещо, което можем да направим. Натискам върху “пикапи за теглене” и преглеждам резултатите, преди да се спра на един.
– Надявам се този път наистина да дойде – казва тя.
Аварийната служба отговаря и докато разговарям с човека
и му казвам какъв размер гума ми е нужен, забелязвам Камрин да се навежда към задната седалка през отворения прозорец и
да се появява оттам с онази секси каубойска шапка на главата. Може да ѝ помогне да се пази от палещото слънце.
Заобикаля колата и сяда на предния капак до мен.
– Добре, благодаря, приятел – казвам аз и изключвам телефона. – Той каза, че ще мине най-малко час преди да успее да дойде тук – оставям мобифона върху капака и ѝ се усмихвам. – Знаеш ли какво, единственото нещо, което трябва да направиш, е да срежеш онзи чифт дънки в сака ти и да ги превърнеш в много къси шорти в стил Дейзи Дюкс[10], да свалиш сутиена си, да останеш само по боди и би могла да…
Тя слага пръст пред устните си.
– Няма начин – казва. – Дори не си го и помисляй.
Седим в мълчание известно време и гледаме заобикалящото ни нищо. Като че ли започва да става по-горещо, но мисля, че това се дължи най-вече на факта, че седим директно изложени на слънцето върху капака на черната кола, която привлича като гъба горещината. От време на време приятен ветрец погалва лицата ни.
– Андрю? – тя сваля шапката си и я слага върху главата ми, после се обляга назад върху предното стъкло. Подлага ръце под главата си и прибира колене към гърдите. – Номер пет от списъка с обещанията ни: ако умра преди теб, погрижи се да съм облечена в онази рокля, която купихме на битпазара, и да съм без обувки. А, и никакви синки на очите от осемдесетте и изтеглени мигли.
Накланя глава и ме поглежда.
– Ама аз си мислех, че това беше роклята, с която искаше да се омъжиш за мен.
Тя премигва и извръща очи от слънцето.
– Е, да, така е, но искам и да бъда погребана с нея. Някои вярват, че когато човек умре, в живота му след това оживяват отново най-щастливите моменти, които е имал. Един от моите ще бъде денят, в който се омъжа за теб. Затова мога да взема роклята с мен, когато умра.
Аз ѝ се усмихвам. Свалям шапката и лягам до нея, като притискам главата си до нейната, за да мога да сложа шапката да покрива главите и на двама ни, за да ни пази от слънцето. След като я нагласявам, казвам:
– Номер шест: ако умра преди теб, погрижи се да изсвирят “Dust in the Wind” на погребението ми.