Андрю се усмихва, отстъпва леко назад и добавя:
– Освен това ти си пълна с хормони, лудост и какви ли не глупости, така че с удоволствие ще направя това, което кажеш, и няма да чуеш оплаквания от мен.
Игриво се опитвам да го ритна с крак, но нарочно не го уцелвам.
Той се навежда между краката ми, повдига края на фланелката ми и притиска топлите си устни в корема ми.
– Какво ще кажеш за Били Франк? – питам аз, когато той се изправя. – Ако пак го напуснеш, той може никога повече да не те вземе на работа.
Андрю се смее, заобикаля плота и се отправя към шкафовете. Аз се извръщам, седнала върху плота, за да го видя какво прави, и продължавам да клатя крака.
– Били Франк е бил с временни прекъсвания мой шеф още откакто бях на шестнадесет години – казва Андрю и изважда кутия със зърнена закуска. – С него по-скоро приличаме на семейство, така че не е твоя работа. Аз имам по-голяма нужда от него, отколкото той от мен.
– И защо продължаваш да го правиш? – питам аз.
– Какво, да работя под капаците на колите ли?
Аз кимам.
Той залива закуската с мляко и връща обратно бутилката в хладилника.
– Обичам да работя с коли – отвръща Андрю и лапва препълнена до горе лъжица. Продължава да говори с пълна уста. – Това ми е нещо като хоби, предполагам. Освен това ми харесва парите да продължават да текат в банковата ми сметка.
Чувствам се малко незначителна от това, че още нямам работа. Той го усеща, както усеща и всичко останало. Изгълтва храната и ме сочи с лъжицата:
– Недей.
Поглеждам го с любопитство и се нравя, че не знам за какво ми говори.
Той сяда на една табуретка край бара до мен и подпира обувките си върху релсата долу.
– Даваш ли си сметка, че ти работиш? – пита Андрю и ме поглежда. – Миналата седмица изкарахме четиристотин долара вечерта, когато пяхме у Диви. Четиристотин за една нощ никак не е малко.
– Знам – казвам аз. – Просто не го чувствам като работа.
Той леко се усмихва и клати глава.
– Не го чувстваш като работа, защото ти харесва. И защото не та се държи сметка в колко часа си се явила на работа.
Той е прав, но аз още не съм свършила с обяснението.
– Ако бяхме постоянно на път, нямахме да плащаме наем и такси за ток и вода, както и бебе, което предстои да се роди, щеше да е различно. – Поемам рязко въздух и направо казвам: – Искам да имам работа, която да ми е хоби. Като теб.
Той кима.
– Страхотно – казва Андрю и отново лапва пълна лъжица, като през цялото време продължава да седи, небрежно подпрял ръце върху бара с купата пред него. – Какво би ти харесало да правиш? – сочи ме с пръст. – Отбележи важната дума в този въпрос: харесва.
Свивам устни и се замислям за момент.
– Ами, обичам да чистя, така че бих могла да получа работа в хотел – започвам аз. – А може да е хубаво да работя и в кафетерия на “Старбъкс” или нещо подобно.
Той клати глава.
– Съмнявам се, че ще ти хареса да чистиш стаи – казва Андрю. Майка ми го правеше, преди баща ми да започне бизнеса си. Хората оставят отвратителни мръсотии в тези стаи.
Аз се свивам.
Е, ще измисля нещо друго. Веднага щом пристигнем в Ралей, ще си потърся работа.
Лъжицата на Андрю спира малко над купата.
– В такъв случай решението ти е да се върнеш обратно у дома, нали?
Пет
Нямах намерение да накарам лицето ѝ гака да се вцепени. Отмествам настрани купата и я притеглям към себе си, като я плъзгам по повърхността на плота. Слагам ръце върху голите ѝ крака и я гледам с най-искрената си усмивка.
– Момиче, наистина нямам нищо против това.
– Сигурен ли си?
– Да, определено – навеждам се и я целувам по лявото бедро, а после и по другото. – Този уикенд ще заминем за бебешкото парти, ела тук и започни да събираш багажа.
Тя хваща ръцете ми.
– Обаче след това със сигурност ще трябва да се върнем тук през февруари за партито, подготвяно от майка ти.
Усмивката ми става още по-широка.
– Прилича ми на планирано – казвам аз, макар да не съм изненадан, че тя се съобразява и с чувствата на майка ми. – В такъв случай да го считаме за решено. Ралей ще бъде нашият нов дом. Поне докато ни омръзне.
Сега Камрин е още по-щастлива, отколкото когато ме посрещна при вратата, протяга ръце и обгръща врата ми. Ставам и отново я вземам на ръце. Хубавият ѝ задник подскача в ръцете ми.
– Съжалявам за зърнената закуска – казва тя.