Скъпа Камрин,
Знам, че си уплашена. Няма да излъжа, ако кажа, че и аз бях малко уплашен, но трябва да вярвам, че този път всичко ще бъде наред. И то ще бъде.
Преминахме през толкова много неща заедно. Повече, отколкото се случват на повечето хора за такова кратко време. Но независимо от това едно нещо, което никога не се промени, е, че продължаваме да сме заедно. Смъртта не може да ме отдели от теб. Проявена слабост не може да ме накара да те видя в лоша светлина. Наркотиците и свързаните с тях гадости, които се случиха, не можаха да те отнемат от мен или да те настроят против мен. Мисля, че със сигурност можем да кажем, че сме несъкрушими. Може би всичко това беше едно изпитание. Да, мислих много върху това, което се случи, и се убедих, че е така. Много хора приемат Съдбата като даденост. Някои имат всичко, което са искали или от което са имали нужда някога, но въпреки това злоупотребяват с нея. Други минават покрай единствената си възможност, без да я забележат, защото не са били достатъчно бдителни, за да видят, че е там. Обаче ти и аз, дори преди да се срещнем, поехме всички рискове, взехме своите решения, без да слушаме какво ни казват околните, и то по толкова много начини; че това, което правим, е погрешно. Не. По дяволите, направихме го по нашия начин, независимо колко беше безразсъдно,
откачено или необичайно. Като че ли колкото повече не отстъпвахме и се борихме, толкова по-трудни бяха препятствията. Защото ние трябваше да докажем, че така е отредила Съдбата.
И аз знам, че сторихме тъкмо това.
Камрин, искам да прочиташ това писмо веднъж в седмицата. Няма значение в кой ден ши по кое време, просто го прочети. Всеки път, когато го отвориш, искам да видиш, че е изминала още една седмица, а ти продължаваш да си бременна. Че аз продължавам да съм в добро здраве. Че продължаваме да сме заедно: искам да мислиш за трима ни: ти, аз и нашият син ши дъщеря да пътуваме в Европа и Южна Америка. Просто си го представи. Защото ще го направим. Обещавам ти го.
Ти си всичко за мен и искам да продължаваш да си силна и да не позволяваш на страха от миналото да замърсява пътя на нашето бъдеще. Този път всичко ще е наред, Камрин, всичко, кълна ти се.
Просто ми се довери.
До следващата седмица..:
С обич Андрю
Вдигам очи от писмото в ръката си и го оставям на леглото до мен, като продължавам да го притискам с пръсти. Лайли спи непробудно близо до мен в болничната количка. Трябваше Андрю да ме убеждава, преди да се съглася да я сложа в нея, вместо през нощта да я държа в ръцете си. Обаче често се събуждах, за да проверявам дали продължава да диша. Сега пак проверявам. Не мога да си наложа да не го правя. Вероятно ще продължавам още месеци наред.
Накрая сгъвам писмото на Андрю по същия начин, както съм го правила досега. Той вероятно си мисли, че сега, когато Лайли се роди, ще престана да го чета. Обаче няма да престана. Така и не престанах да чета първото писмо, което ми написа, но той не го знае. Пазя някои неща само в себе си.
– Готова ли си да сложим онези листчета с дестинациите в шапката? – пита Андрю.
Чудя се от колко време е бил буден. Поглеждам го и се усмихвам. – Нека да изчакаме няколко месеца.
Той кима и се надига от стола.
– Как спа по този начин? – питам аз. – Трябваше да легнеш на канапето.
Поглеждам към малкото канапе до прозореца.
Андрю се протяга и гърбът и вратът му изпукват. Не ми отговаря.
– Предполагам, че най-после можем да съберем онези неща от първото бебешко парти, което даде майка ми, и да ги занесем в къщата – казвам аз.
Андрю дяволито се усмихва.
– Я почакай… вече си го направил, така ли?
Той се изправя и отново се протяга.
– Всъщност ако трябва да съм точен, не бях аз. Вчера Натали, Блейк и майка ти отнесоха всичко там, след като пие тръгнахме за болницата, и вече са подредили всичко.
По време на бременността така и не пожелах да го направя. Само щях да се притеснявам още повече, че избързвам, и пак може да пометна. Затова и не поисках да разбера предварително какъв е полът на бебето, преди да се роди. Не исках да мисля или да завися от това, както сторих преди. Казвах си, че може да е на лошо. Андрю не беше напълно съгласен с мен, но така и не каза нищо, нито се опита да ме разубеди.
– И както вероятно можеш да си представиш – продължи той, – тъй като Мишел и майка ми са в града, има още много други неща освен подаръците от бебешкото парти, които ви очакват, когато се приберете вкъщи.