На следващия ден, когато Андрю отваря входната врата на къщата и аз влизам вътре с Лайли на ръце, веднага виждам, че е бил прав и за това. Къщата е безупречна. Никога не бих могла да я изчистя така. Когато Андрю ме води към гостната през коридора, зървам един бебешки монитор на плота в кухнята, един на масата за кафе в гостната, един на плота в банята и накрая един в стаята на Лайли, когато влизам в нея.
Ахвам с широко отворени очи.
– Ау, Андрю, виж какво са направили!
Лайли се размърдва в ръцете ми вероятно заради вълнението в гласа ми, но бързо отново притихва.
Леглото на бебето е сложено до една стена със симпатична музикална въртележка е Мечо Пух над него. До стената с прозореца пък са сложени подходящ шкаф и сгъваема маса. Андрю отваря чекмеджетата, за да ми покаже, че всяко е пълно с дрешки, одеялца, лигавничета, чорапки и други най-различни неща. Отваря гардероба и виждам дузини малки роклички и облекла. Край стената до сгъваемата маса е струпано такова количество пелени, че си мисля, че на нас никога няма да ни се наложи да купуваме още. Разбира се, знам, че се самозаблуждавам.
Андрю ме връща обратно в коридора и отваря килера в съседство с банята, за да ми покаже чисто нова проходилка, бебешка люлка и някаква странна бебешка игра, всички все още в кутиите, в които са били донесени.
– Ще трябва да ги сглобявам, когато ще е готова за тях – казва той. – Ама това ще е малко по-късно.
– Мислиш ли, че ще можеш да се справиш сам – подкачам го аз.
Той повдига брадичка и казва:
– Дори без да чета инструкциите.
Само се засмивам вътрешно.
След това ме води в стаята ни. От моята страна до леглото има бяла люлка.
– Купих я за теб – казва гордо усмихнат той. – Знам, че дълго време няма да се решиш да я оставяш сама в стаята, затова предположих, че ще имаш нужда от нея.
Изчервявам се. Отивам при него и го целувам по устата.
– Прав си – казвам. – Благодаря ти.
Лайли отново се размърдва и този път се събужда. Андрю я взема от мен.
– Ще ѝ сменя пелените – вика той.
Аз му я подавам, излягам се на леглото и го наблюдавам. Той слага и нея върху леглото ни и развива одеялцата. От малките ѝ дробове се изтръгва най-милият и най-силен плач, който съм чувала. Малките ѝ крачета и ръчички се движат сковано напред-назад. Цялата ѝ главичка почервенява. Обаче Андрю не трепва. И когато разтваря пелената, не се мръщи на изненадата, която му е оставила там. Признавам, че съм учудена колко лесно свикна да е баща.
След като отпуската ми по майчинство свърши, започнах отново работа в магазина за тоалетни принадлежности и козметика от веригата “Бат енд боди уъркс”, но сега съм само на непълен работен ден. Моята шефка Жанел е страхотна, толкова ме харесва, че ми повиши заплатата с един долар, когато ѝ казах, че очаквам дете. Сега там работим само аз и Натали. Тя е на пълен работен ден, но поемаше много от моите часове, тъй като ме нямаше през последните шест седмици. Обаче нямаше нищо против. Казва, че пести за собствено жилище. Двамата с Блейк ми изглеждат наистина влюбени всеки път, когато ги видя заедно. Наистина не съм виждала Натали толкова щастлива преди. Мисля, че беше щастлива, когато беше с Деймън, но сега си давам сметка, че всичко това трябва да е било повече търпимост и ниско самочувствие. Блейк е различен. Мисля, че просто си допадат.
Три седмици след като се преместихме в къщата ни, Андрю започна работа в един автосервиз. Познанията му за автомобилите наистина му докараха прилична заплата. Той определено печели повече от мен, но се опитва да ме накара да не се притеснявам, като казва:
– Това е нищо в сравнение с времето, когато се напъваше, за да изкараш моето бебче през твоята…
Всеки път го спирам точно там.
– Не е нужно, Андрю. Но ти благодаря.
Според мен отглеждането на едно дете до голяма степен е работа за богата хора. Честно казано, не виждам как някой, който работи за минимална заплата, може да си позволи да гледа дете. Той ще работи само за разноските по него, няма логика. Но като изключим това, и двамата с Андрю сме съгласни, че не искаме да оставим дъщеря си на грижите на непознати. Затова се споразумях с Жанел да работя на непълен работен ден вечер, когато Андрю си е вкъщи, и през уикендите.
Живеем добре и се справяме с всичко така, сякаш сме го правили цял живот. Може и да имаме шестцифрени спестявания, но не се колебаем да отделяме по нещо от заплатите си и да харчим колкото е възможно по-малко. Освен редовните ни работи Андрю и аз пеем всяка събота вечер, когато не съм на работа, в един бар, който братът на Блейк – Роб, отвори в града. С “Подземието” се случи нещо и Роб го затвори. Говори се, че едва отървал затвора. Не знам, но предполагам, че има нещо общо с това, че не е имал разрешително за бар. Обаче сега управител на новия бар е Блейк и във вечерите, когато аз и Андрю пеем там, получаваме половината от входната такса, което е повече от парите, които сме получавали в който и да било бар, с изключение на бара на Ейдън. Миналата събота изкарахме осемстотин долара.