Дафни дю Морие
Миг
Мисис Елис беше спретнат, подреден човек. Това да не се отговори на писмо, да не се плати навреме някоя сметка или пък да се търпят разпилени документи, ненужни хартийки и изобщо бъркотия по писалищната маса бяха неща, които ненавиждаше и не допускаше в своя дом. А днес, сякаш по-неудържимо от друг път, у нея напираше желанието да сложи всичко в ред — едно състояние на духа, което покойният и съпруг наричаше „домакинска треска“. То я обзе още щом отвори очи, не я оставаше на мира по време на закуската и я държа в напрежение цяла сутрин. Освен това бе първо число на месеца и когато откъсна страницата на календара и от стената я погледна красивата стройна единица, стори и се, че този знак е символ на безукорно начало.
Мисис Елис твърдо реши, че няма да допусне каквато и да било немарливост — нито един миг оттук нататък не биваше да петни непокътнатата чистота на новия календарен ден.
Най-напред прегледа спалното бельо. Белите гладки чаршафи лежаха един връз друг на рафтовете, до тях на отделна купчинка, бяха наредени калъфките за възглавници, а по-встрани един комплект, чисто нов, недокосван, вързан със синя панделка, очакваше някой гост, който все още не бе дошъл.
Сетне дойде ред на бюфета. Бурканите с домашен конфитюр, на чиито етикети, написани саморъчно, тя бе поставила и дати, я изпълниха със задоволство. Имаше и компоти, консервирани домати и лютеница по собствена рецепта. Тя държеше точна сметка за тях; пазеше ги за Сузан, когато си идваше у дома през ваканциите, ала гордостта, с която тогава ги поставяше на масата, основателна гордост, тъй като това бяха истински лакомства, се помрачаваше от тайничко разочарование. Това означаваше още едно празно място на полицата.
Когато затвори бюфета и скри ключа (никога не можеше да се довери изцяло на готвачката си Грейс), мисис Елис отиде в дневната и веднага се настани на писалището. Този път бе решила да действува смело. Прерови до едно чекмеджетата и изхвърли всички онези стари пликове, които бе запазила, тъй като не бяха повредени и можеха да се използуват (разбира се, не за писма до приятели, а за делова кореспонденция). Реши, че е по-добре да купи от евтините пликове.
Квитанции отпреди две години. Трябваше да ги унищожи. Какъв смисъл имаше да ги пази? Виж, по-новите тя внимателно подреди и опаса с лента. Едно малко чекмедже, което отвори с мъка, бе претъпкано с кочани от употребени чекове. Само заемаха място, а чекмеджето можеше да се използува за друго. Важни писма — написа тя с четливия си почерк. Ето за какво щеше да и служи занапред.
Позволи си лукса да подмени хартията на попивателната преса. Избърса праха от поставката с принадлежностите за писане. Подостри и един нов молив. И като превъзмогна колебанията си, хвърли в кошчето остатъка от стария молив с вече съвсем изхабена гумичка.
Подреди списанията на ниската масичка, издърпа напред книгите, тези от полицата до камината — Грейс я вбесяваше с навика си да ги бута назад, — и смени водата на цветята във вазите. Оставаха цели десет минути до момента, в който очакваше Грейс да мушне глава през вратата и да каже: „Обядът е готов“. По-задъхана, мисис Елис седна пред камината и доволно се усмихна. Тази сутрин наистина бе свършила добра работа. Щастлива, плодотворна сутрин.
Мисис Елис огледа дневната (Грейс упорито я наричаше салон, а мисис Елис все я поправяше) и си помисли колко удобна и светла е тази стая и колко неразумна стъпка са щели да направят със смяната на жилището — горкият Уилфред бе предложил такова нещо няколко месеца, преди смъртта си. За малко да се преместят в една къща извън града, защото той не беше добре със здравето и все капризничеше, че трябвало да ядат пресни зеленчуци, което значеше да си ги отглеждат сами. Ала за щастие — всъщност какво ти щастие, то беше такъв удар за нея, такова тъжно и ужасно нещо — тъкмо когато щяха да подписват договора за наема, Уилфред получи инфаркт и почина. Тъй че мисис Елис остана в дома, с който бе свикнала и който обичаше, дома, чийто праг бе прекрачила преди десет години като младоженка.
Хората говореха, че кварталът запада, че е станал по-неприятен и от предградията. Глупости. Високите жилищни блокове горе на пътя не се виждаха от прозорците и, а къщите наоколо, масивни като нейната, бяха до една с цветни градинки отпред и изглеждаха много спретнати.
Освен това животът тук и харесваше. Обичаше сутрините, когато с кошница в ръка тръгваше да пазарува. Продавачите я познаваха и се отнасяха любезно с нея. В единадесет часа отиваше в кафенето срещу книжарницата — малко удоволствие, което си позволяваше в студените дни, защото Грейс така и не можа да се научи да прави хубаво кафе. През лятото пък там продаваха сладолед и възбудена като дете, понесла хартиения плик със сладоледа, мисис Елис бързаше да се прибере. Това бе десертът и на обяд. Така не се налагаше да приготвят сладки.