Мисис Елис спря, за да си поеме дъх. Тя видя, че полицейският служител не сваля очи от нея и я слуша много внимателно.
— Благодаря ви, мисис Елис — каза той, — вашите показания ще ни бъдат от полза. Но преди да продължим, можете ли да ми покажете някакъв документ, с който да удостоверите самоличността си?
Тя го погледна стреснато. Документ, с който да удостовери самоличността си? Разбира се, че имаше такива документи. Но в момента не носеше нищо със себе си. Беше излязла без чанта, визитните и картички бяха в писалището, а паспортът и — потрябва и паспорт, когато пътуваха с Уилфред до Диеп — се намираше, ако не я лъжеше паметта, в лявата преграда на малкото писалище в спалнята й.
Ала изведнъж тя си спомни безпорядъка в къщата. Сега там не би могла да намери нищо…
— За голямо съжаление — обърна се мисис Елис към служителя — аз не си взех чантата, когато днес следобед излязох, да се разходя. Оставих я в скрина в спалнята. Визитните ми картички са в писалището в дневната, а паспортът ми, който не е презаверен, защото ние със съпруга ми не пътувахме много, е в писалището, също в спалнята ми. Но сега там всичко е обърнато наопаки и крадците са отнесли вещите. В къщата е пълен хаос.
Служителят записа нещо в бележника си.
— Не можете ли да ни покажете личната си карта или купонната си книжка? — запита той.
— Обясних ви — заяви мисис Елис, като с труд сдържаше гнева си. — Визитните ми картички са в писалището. Не знам какво разбирате под купонна книжка.
Мъжът продължи да пише в бележника си. Той погледна полицайката и тя започна да опипва джобовете на мисис Елис. Правеше го съвсем професионално. Мисис Елис взе да премисля на кои нейни приятели биха могли да телефонират, кой би могъл да поръчителствува за нея, да дойде веднага с кола и да отвори очите на тези идиоти тук, пълни глупаци. „Трябва да запазя спокойствие — повтаряше си тя. — Трябва да запазя спокойствие.“ Семейство Колинс щяха да свършат най-добра работа, ала бяха в чужбина. Но Нета Дрейкот най-вероятно си бе у дома, по това време обикновено стоеше вкъщи заради децата.
— Помолих ви — каза мисис Елис — да проверите името и адреса ми в телефонния указател. Ако не желаете да си направите труда, попитайте в къщата или пък се обадете на моя банков агент, местният клон се намира на Хай Стрийт. В събота осребрих там чек. И накрая бих ви помолила да позвъните на мисис Дрейкот, моя приятелка, живее в блока на Чарлтън Авеню, адресът и е Чарлтън Корт двайсет и едно. Тя ще потвърди това, което ви казах.
Мисис Елис се отпусна на стола. Беше напълно изтощена. И най-ужасният кошмар не би могъл да се сравни с този ужас, с потискащата безнадеждна участ, която я бе сполетяла. Едно след друго лоши съвпадения.
Поне чантата да си беше взела, в нея имаше визитни картички. Като си помислеше само, че докато се мотае тук, онези крадци, онези обладани от злото люде, върлуваха из дома й, грабеха ценностите й, вещите й…
— Вижте какво, мисис Елис — заяви служителят, — вашите думи не се потвърдиха. Няма ви нито в телефонния, нито в адресния указател.
— Моля ви се, това е невъзможно — отвърна тя с възмущение. — Дайте ми указател и ще ви покажа.
Инспекторът, който все още стоеше прав, постави двете книги на бюрото пред нея. Тя отвори телефонния указател на „Елис“, прокара пръст по колонката отляво и спря точно на мястото, където знаеше, че е вписано нейното име. Пак Елис, но собственото име беше друго. Адресът и телефонният номер също бяха други. Сетне погледна в адресния указател и видя, че срещу Елмхърст Роуд 17 са записани имената Болтън, Ъпшоу, Бакстър… Мисис Елис бутна настрани и двата указателя и впери озадачен поглед в полицейския служител.
— Нещо не е в ред — рече тя, — данните са може би стари или пък фалшиви. Указателите, които имам у дома, съдържат верни данни и са съвсем различни от тези.
Мъжът не обърна внимание на думите й, само затвори указателите.
— Вижте какво, мисис Елис, вие сте изморена и една почивка ще ви се отрази добре. Ще се опитаме да намерим приятелите ви. Сега си вървете, а аз ще се свържа с тях колкото може по-бързо. Ще пратя при вас лекар, ще поговорите с него, ще ви даде успокоително. Починете си и утре сутринта ще се чувствате по-добре, а вероятно ще можем да ви съобщим и нещо по-конкретно.
Полицайката и помогна да се изправи.
— Да вървим.
— А какво ще стане с къщата ми? — възпротиви се мисис Елис. — Ония крадци са там, там е и прислужничката ми Грейс. Грейс навярно лежи вързана в сутерена. Нима ще оставите къщата така? Нима ще им позволите да се измъкнат след това чудовищно престъпление? Вече загубихме много ценно време, ето, половин час, откакто сме тук…