— Не се тревожете, мисис Елис — рече полицейският служител, — оставете всичко на нас.
Полицайката я поведе, а тя продължаваше да говори, да протестира. Сетне тръгнаха по някакъв коридор и полицайката взе да я успокоява:
— Хайде, стига вече! Не се тревожете. Тук нищо лошо няма да ви се случи.
И мисис Елис се озова в някаква стаичка с легло. Господи!… Та това беше килия, затворническа килия… Полицайката и помагаше да си свали палтото, махаше иглата, с която бе забола шала, след като го бе увила около главата си. Мисис Елис се почувствува тъй зле, че полицайката я сложи да легне, покри я с грубо сиво одеяло и натъкми малка твърда възглавница под главата й.
Мисис Елис сграбчи ръцете й. Лицето на жената и се стори приветливо.
— Моля ви, позвънете на Хампстед четири хиляди седемдесет и две, това е номерът на моята приятелка мисис Дрейкот. Помолете я да дойде тук. Инспекторът отказва да ме изслуша. Не иска да чуе какво му обяснявам.
— Успокойте се, всичко ще бъде наред — отвърна жената.
Някой влезе в стаята, по-точно в килията. Гладко избръснат мъж, много сериозен, с чанта в ръка. Той поздрави полицайката и отвори чантата. Извади слушалка и термометър и се усмихна на мисис Елис.
— Разбрах, че нещо сте разтревожена, така ли? Спокойно, скоро всичко ще се оправи. Хайде, дайте ми сега ръката си.
Мисис Елис седна на твърдото тясно легло и придърпа одеялото към себе си.
— Докторе, аз съм съвсем здрава. Вярно е, че преживях нещо ужасно, толкова ужасно, че едва ли има човек, който не би си разстроил нервите при такова положение. В къщата ми са нахълтали крадци. Тук никой не ми вярва, но аз съм мисис Елис, мисис Уилфред Елис и ако ви е възможно да убедите органите на властта.
Той не я слушаше. С помощта на полицайката сложи термометъра под мишницата й, не в устата — държеше се с нея като с дете. Сетне и премери пулса, дръпна долните и клепачи, за да погледне в очите й, прислуша гърдите й…
Мисис Елис продължаваше да говори:
— Разбирам, че практиката е такава. Вие сте длъжен да ме прегледате. Но искам да ви предупредя, че откакто ме доведоха тук, още, откакто полицията дойде в дома ми, с мен се държат отвратително скандално. Не познавам лично нашия депутат, но искрено вярвам, че когато чуе всичко това, той ще се заеме с въпроса и някой ще отговаря за последствията. За нещастие аз съм вдовица, нямам близки роднини, а дъщеричката ми е в пансион. Най-близките ми приятели — мистър и мисис Колинс, са в чужбина, но банковият ми агент…
Той триеше ръката и със спирт, после вкара иглата. Мисис Елис изхлипа от болка и се отпусна на твърдата възглавница. Лекарят не пускаше ръката й, а тя отначало мяташе глава, сетне я обзе някакво вцепенение, докато течността от спринцовката се вливаше във вената й. По лицето и се стичаха сълзи. Вече не можеше да се бори. Беше тъй омаломощена.
— Как сте сега? — попита лекарят. — По-добре, нали?
Гърлото и бе пресъхнало, в устата и нямаше слюнка. Значи това беше опиат, от онези опиати, които те парализират, правят те безпомощен. Но ето, че възмущението, което доскоро бушуваше в нея, се уталожи, замря. Гневът, страхът и отчаянието, опънали докрай нервите й, сякаш изчезнаха. „Вероятно — помисли си тя — не съм успяла да обясня нещата както трябва. Пък и голяма част от недоразуменията се дължат на това, че излязох без чанта.“ Сети се за крадците — колко отвратителни, зли и коварни бяха те. „Сега не трябва да мисля за това — рече си тя. — Трябва да се успокоя, да си почина.“
— Е — обади се лекарят, като пусна ръката й, — искате ли да ми разправите всичко отначало? Твърдите, че се казвате мисис Елис.
Тя въздъхна и затвори очи. Трябваше ли това мъчение пак да започва? Нима не записаха всичко в бележниците си? Какъв смисъл имаше, след като неспособността им да се справят с положението бе тъй очевидна? Тези указатели бяха пълни с грешни имена и адреси. Нищо чудно, че ставаха толкова много грабежи, убийства и всякакви други престъпления, след като всичко в полицията бе наопаки — корумпирана работа. Как се казваше депутатът? Знаеше името му, но точно сега не можеше да се сети. Един такъв русоляв — приятен човек, снимката му от плаката вдъхваше доверие. Пък и той разчиташе на избирателите от Хампстед и непременно щеше да се заеме с този случай…
— Мисис Елис — обади се лекарят, — мислите ли, че сега можете да си спомните истинския си адрес?
Тя отвори бавно очи и го погледна изтощена.