Мисис Елис се изправи, този път без помощта на полицайката. Решила бе да им покаже, че се чувствува добре, както психически, тъй и физически и че се оправя и без чужда помощ, стига да и се даде възможност. Жалко, че не беше с шапка, а с този шал на главата. Инстинктът и подсказваше, че шалът не е подходящ за такива случаи. Освен това нали нямаше чанта, непрестанно се чудеше къде да си дене ръцете. Добре, че поне имаше ръкавици. Да, но само ръкавици. Тя кимна енергично на полицейския служител и на лекаря — бе решила на всяка цена да се държи любезно — и тръгна с полицайката към чакалнята. Този път и спестиха унижението да я напъхат в килията. Отново и поднесоха чай.
„Не си гледат работата, ами дай им да пият чай“ — рече си тя.
Изведнъж си спомни за нещастната Нета Дрейкот и ужасната трагедия с бомбата. Може би тя и семейството и бяха избягали и се бяха настанили някъде при приятели, но това не можеше да се разбере веднага.
— Сутрешните вестници пишат ли за нещастието? — обърна се мисис Елис към полицайката.
— Какво нещастие?
— Пожарът на Чарлтън Корт, за който съобщи инспекторът.
Жената я погледна озадачена.
— Не си спомням да е казал нещо за пожар.
— Моля ви се — рече мисис Елис, — каза, че Чарлтън Корт бил разрушен от някаква бомба. Бях потресена, защото там живеят мои приятели. Сигурно всички вестници пишат за това.
Лицето на жената просветна.
— А, сега се сещам. Мисля, че инспекторът говореше за някаква бомба по време на войната.
— Как тъй по време на войната? — прекъсна я припряно мисис Елис. — Чарлтън Корт бе построен много след войната. Спомням си, че блокът се строеше, когато с мъжа ми се преместихме в Хампстед. Не, нещастието очевидно се е случило нощес. Каква ужас-яа история!
Полицайката сви рамене.
— Мисля, че грешите — рече тя. — Тук не е ставало дума за никакво произшествие или изобщо за нещастие.
„Какво невежество, глупачка — помисли си мисис Елис. — Чудно как е изкарала изпита, за да работи в полицията. Нали жените, които назначават тук, уж трябва да са много умни.“ Тя продължи мълчаливо да отпива от чая си. Нямаше никаква полза от този разговор. Стори и се, че това мълчание е траяло много дълго, когато най-сетне вратата се отвори и на прага застана лекарят с усмивка на лицето.
— Е — рече той, — мисля, че понапреднахме. Успяхме да се свържем с мис Слейтър.
Мисис Елис стана, очите и блестяха.
— О, докторе, слава богу… Научихте ли нещо за дъщеря ми?
— Първо се успокойте; Не бива да се вълнувате, инак отново ще изпаднете в снощното състояние. Тъй доникъде няма да стигнем. Доколкото разбирам, като казвате „дъщеря ми“, имате предвид лице, което се нарича или се е наричало Сузан Елис?
— Да, да, точно тъй — побърза да отговори мисис Елис. — Добре ли е тя? При мис Слейтър ли е?
— Не, не е при мис Слейтър, но се чувствува прекрасно. Самият аз разговарях с нея по телефона и си записах сегашния и адрес. — Лекарят потупа горния джоб на сакото си и отново се усмихна.
— Казвате, че не е при мис Слейтър? — Мисис Елис гледаше втрещена и объркана. — Значи е вярно това, че училището е минало в други ръце. Вие говорихте ли с онези хора, семейство Фостър? А тя някъде в съседство ли е? Надалеч ли са се преместили? Какво се е случило?
— Лекарят взе ръката й, поведе я към стола и и помогна да седне.
— Сега — рече и той — искам да си помислите спокойно и да се опитате да си припомните съвсем ясно някои неща. И много ви моля, не се вълнувайте. Така недоразумението ще се изясни и всичко ще се избистри в съзнанието ви. Вероятно си спомняте, че снощи ни съобщихте името на своята прислужница, Грейс Джаксън? —
— Да, докторе.
— Само не бързайте. Просто ни разкажете нещичко за Грейс Джаксън.
— Намерихте ли я? У, дома ли е тя? Добре ли е?
— Засега оставете това. Опитайте се да опишете Грейс Джаксън.
Мисис Елис изтръпна при мисълта, че те може да са намерили горката Грейс убита и ще я накарат да идентифицира тялото.
— Грейс е едро момиче — започна мисис Елис. — Всъщност какво ти момиче, на години е горе-долу колкото мене, но нали знаете, свикнали сме да наричаме прислужничките момичета. Има голям бюст, доста дебели глезени, кестенява коса и сиви очи. Облечена е… чакайте да преценя с какво може да е облечена… Когато са нахълтали крадците, тя надали е била с престилчицата и бонето. Вероятно се е мотаела все още в работната роба. Обикновено се преоблича привечер. Колко често и говоря по този въпрос! Некрасиво е да отваряш вратата в работно облекло, показва немарливост. Все едно, че влизаш в пансион! Грейс има хубави зъби и приятна усмивка, но ако нещо и се е случило, тя едва ли… — Мисис Елис млъкна. Ако я бяха убили или претрепали, Грейс едва ли щеше да се усмихва.