„Искам всичко да бъде както преди вчерашната разходка — каза си мисис Елис. — Искам да съм си у дома. Искам Сузан да е при мен.“ Гърбът я болеше, ходилата и се бяха подули от умора.
И ето отново се озова край парка. Точно тук бе застанала вчера, преди да пресече пътя. Дори си спомни за какво си мислеше тогава. Мислеше си как ще купи червено колело на Сузан. Лекичко, но солидно, не таратайка.
Споменът за колелото я накара да забрави грижите и умората. Веднъж да се оправи тази ужасна каша, и тя веднага щеше да купи червеното колело на Сузан.
Но защо, когато пресичаше пътя, чу отново скърцането на спирачка и защо пак онова момче от пералнята я погледна със същото глупаво изражение?