Коледата беше най-вълнуваща, наистина връх на семейните радости. Щом мисис Елис видеше първите елхички, изложени пред цветарницата, и познатите оранжеви кутии с фурми на витрината на бакалина, сърцето и се разтуптяваше от възбуда. Още три седмици и Сузан ще си дойде. Чуваше смеха и, веселото и гласче. А те с Грейс току се споглеждаха многозначително и си кимваха със загадъчна усмивка. Ами вълнението, с което тайно увиваха подаръците!
И всичко свършваше за един ден, като надут балон, който изведнъж се пукаше: хартиената панделка, разноцветните бонбони и другите малки изненади — всичко, дори подаръците, избрани с толкова любов, се захвърляха. Но какво от това. Заслужаваше си все пак. Мисис Елис поглеждаше спящата Сузан, както винаги прегърнала някоя кукла под завивката, загасваше лампата и напълно изтощена се довличаше до леглото си. Шапчицата за яйце, съшита набързо от Сузан в часовете по ръкоделие, стоеше на нощното и шкафче. Мисис Елис никога не ядеше варени яйца, но не пропусна да се възхити пред Грейс от майсторството, с което е изработен подаръкът. Шапчицата представляваше глава на кокошка, и наистина, колко настроение имаше в избродираните от двете страни очи.
Ами треската, суетнята около Нова година. Имаше цирк, че и пантомима. Мисис Елис сякаш не гледаше изпълнителите, а само Сузан. „Трябваше да я видите как се смееше, когато тюленът наду тромпета. Не познавам друго дете, което тъй да умее да се забавлява.“
Зелената рокля, русите коси, сините очи — как се отличаваше Сузан сред всички останали, когато отиваха някъде на гости. В сравнение с нея децата бяха направо недодялани. Фигурките им тромави или пък устните им големи и безформени. Тръгваме си, а тя казва: „Благодаря ви за приятното прекарване!“ Повечето деца не се и сещат да кажат нещо. Пък и е голяма умница, все тя познава на „Пускам, пускам кърпа!“
Естествено имаше и тежки моменти — неспокойни нощи, треска, зачервено гърло, висока температура. Мисис Елис с трепереща ръка държеше телефонната слушалка. Успокоителният глас на лекаря. Сетне стъпките му по стълбите — какъв сериозен човек, на него можеше да се разчита. „Няма да е зле да вземем секрет, за всеки случай.“ Секрет. Значи се опасяваше за дифтерит или скарлатина? Да понесат надолу по стълбите детенцето и, увито в одеяла — линейка, болница?
Слава богу, оказа се, че е възпалено гърло. Децата го прихващат едно от друго. Празници, тържества — трябваше някой и друг ден да си остане вкъщи. Да, докторе, разбира се. Облекчение след ужасната тревога, сетне започваше да чете на Сузан приказка след приказка — досадни, все едни и същи: „Тъй че Ники Нод все пак накрая загубил съкровището, и така му се пада, нали, деца?“
„Всяко нещо идва и си отива — рече си мисис Елис, — тъй е и с удоволствието и болката, с радостта и страданието. Вероятно приятелите ми смятат, че живея скучно, еднообразно, но аз съм благодарна на живота, доволна съм, и макар понякога да чувствувам, че не направих всичко, което бе по силите ми за горкия Уилфред — той беше труден характер, добре, че Сузан не прилича на него, — поне смятам, че успях да осигуря на дъщеря си един истински щастлив дом.“ В този първи ден от месеца тя хвърли поглед наоколо и всички дреболии из къщата, мебелите, картините по стените, украшенията на камината — всичко, което бе събирала през десетте години на брачния си живот — я изпълниха с умиление и признателност. Те бяха част от нея самата, те бяха нейният дом.
Канапето и двата стола, останали от цяла стилна гарнитура — личеше им, че са поовехтели, но затова пък бяха удобни. Погледна табуретката до камината — сама бе ушила калъфката и. А машите и лопатките за камината не бяха лъснати добре — ще трябва да каже на Грейс. Портретът на Уилфред в тъмния ъгъл над етажерката за книги — той изглеждаше меланхоличен, добре, че поне имаше изисканост в позата. „В него и инак си имаше нещо изискано“ — рече си мисис Елис, но веднага отпъди мисълта. Виж, картината с цветята над камината бе по-различна. Листата. им бяха в тон със зеленото палто на мъжката фигурка от порцелановата статуетка „Кавалер и дама“, която стоеше до часовника.
„Имам нужда от нови калъфки и завеси, но по-нататък — помисли си мисис Елис. — Сузан тъй се е издължила през последните месеци. Трябват и нови дрехи и това сега е по-важно. Доста височка е за възрастта си.“