Мисис Елис безшумно тръгна нагоре по стълбите. Кученцето вървеше уверено пред нея. Тя спря пред вратата на спалнята. Вътре наистина някой се движеше. Кученцето застана там, вперило в нея очакващ поглед.
В този миг вратата на спалнята на Сузан се отвори и отвътре надникна дебела възрастна жена — чорлава, с червендалесто лице. Под мишницата си държеше сива котка. Щом видя котката, кученцето ожесточено заджавка.
— Втасахме я! — извика жената. — Защо сте помъкнали кучето горе? Ще си издерат очите. Видяхте ли дали пощата е минала? О, извинете. Мислех, че е мисис Болтън. — Жената измъкна празна бутилка за мляко изпод другата си ръка и я остави на площадката. — Дявол да го вземе, днес май няма да мога да сляза по стълбите — рече тя, — ще трябва някой да свали бутилката вместо мен. Мъгливо ли е навън?
— Не. — Мисис Елис бе тъй стресната, че отговори най-естествено, а сетне, като усети, че жената я оглежда, се поколеба дали да влезе в спалнята, или да се върне надолу по стълбите. Тази злобна старица явно бе от бандата и можеше да извика мъжа отдолу.
— Имате ли час? — попита старицата. — Няма да ви приеме, ако не ви е дала час.
Мисис Елис се опита да се усмихне.
— Благодаря, имам час.
Бе изненадана от собствената си увереност — та тя се справяше с положението направо блестящо. Дори и някоя известна актриса да бяха сложили тук на нейно място, надали би могла да изиграе ролята по-добре.
Старицата намигна и като се приближи, дръпна мисис Елис за ръкава.
— Обикновена снимка ли ще ви прави или нещо по-фантазе? — прошепна тя. — Мъжете си падат по такива работи. Нали ме разбирате? — Тя сръга мисис Елис и пак и намигна. — Имате халка, значи сте омъжена. Колкото и да ви е чудно, дори и най-кротките съпрузи обичат палавите снимки. Послушайте ме и няма да сгрешите. Накарайте я да ви направи една малко по-такава снимка.
Старата жена — тя все още държеше котката под мишница — се шмугна обратно в стаята на Сузан и затвори вратата.
Мисис Елис усети, че отново и премалява. „Възможно е — помисли, си тя — тези хора тук да са избягали от лудницата и да са нахълтали в къщата не за да грабят или да унищожават покъщнината ми, а чисто и просто са изпаднали в умопомрачение и с цялата си идиотщина са решили, че се намират у дома си.“
Представи си ужаса, който ще последва, ако всичко това получи гласност. Сензационни заглавия във вестниците. Сигурно щяха да отпечатат и снимката й. Как ли щеше да се почувствува Сузан? Отгоре на всичко онази противна старица се бе намърдала в спалнята на горкото дете.
Мисълта за Сузан я изпълни с категоричност и тя смело отвори вратата на собствената си спалня. Един поглед бе достатъчен, за да се убеди, че се е случило най-лошото. Стаята беше празна, направо оголена. Видя няколко лампи, монтирани на най-невероятни места, и фотоапарат, поставен върху триножник. Отсреща, залепена до стената, се мъдреше една кушетка. Млада жена с къдрава, късо подстригана коса бе коленичила на пода и подреждаше някакви листове.
— Кой е? — попита тя. — Не приемам никого без предварителна уговорка. Как си позволявате да влизате тук?
Обхваната от решителност, мисис Елис прояви хладнокръвие и не отговори. Бе успяла да забележи, че телефонът, макар и изчезнал от мястото си като всички останали вещи, беше все още в стаята. Отиде до него и вдигна слушалката.
— Не пипайте телефона! — извика момичето с къдравата коса и се надигна.
— Моля, свържете се с полицията, — каза мисис Елис с твърд глас на телефонистката от централата. — Съобщете им да дойдат на Елмхърст Роуд седемнайсет. Случаят е спешен, намирам се в опасност. Моля ви, веднага предайте съобщението в полицията.
Момичето бе вече до нея и дърпаше слушалката от ръката й.
— Кой ви е изпратил тук? — попита то. Лицето му, под бухналата, къдрава коса, изглеждаше съвсем безцветно. — Да не си мислите, че някой ще ви позволи да си пъхате носа тук и да шпионирате! Не можете да се захванете за нищо. И полицията не може да се захване за каквото и да било. Имам си официално разрешително, не върша нищо незаконно.