Горката Грейс. Тя бе забравила за Грейс. Сигурно я бяха затворили някъде в сутерена с онзи ужасен мъж по риза, който съвсем не бе ухажор, а един от бандитите.
— Е — подхвана мисис Елис, като се довери на онази своя неподозирана дарба, с която се представяше тъй блестящо, — приемате ли предложението ми да слезем долу? — Без да чака отговор, тя тръгна и за нейна изненада мъжът и съпругата му я последваха. Отвратителната старица остана горе, облакътена на перилата.
— Повикайте ме, ако имате нужда от мен — провикна се тя.
Мисис Елис потръпваше при мисълта, че ако старицата остане в малката спалня горе, ще вземе да бърника из нещата на Сузан.
— Защо не дойдете с нас? — попита я мисис Елис с възможно най-любезен тон. Долу няма да скучаете.
Старицата се ухили лицемерно.
— Мистър и мисис Болтън трябва да ме поканят. Не обичам да се натрапвам.
„Ако успея да ги вкарам всичките в дневната — разсъждаваше мисис Елис, — да заключа някак си вратата и с огромни усилия, да съумея да поддържам разговор, вероятно няма да могат да се измъкнат, докато полицията пристигне. Остава вратата към градината, но ако побягнат през нея, ще трябва да прескачат оградата и ще паднат върху цветарника на съседите. Старицата пък съвсем няма да се справи.“
— Хайде сега — рече бодро мисис Елис, като същевременно сърцето и се свиваше при вида на превърнатата в кочина дневна — да поседнем, да дойдем на себе си и сетне ще ми разкажете за снимките, които правите.
Почти едновременно с последните и думи се чу и звънецът на предната врата. Последва настойчиво чукане. Най-сетне! От силното вълнение на мисис Елис и се зави свят. Залитна и се подпря на вратата. Беше полицията. Мъжът погледна въпросително към младата жена.
— Най-добре да ги пуснем, тя няма никакви доказателства — рече той и отиде да им отвори. — Заповядайте, влезте и двамата.
— Получихме сигнал по телефона — чу мисис Елис гласа на полицая. — Доколкото разбрах, тук е възникнала някаква неприятност.
— Мисля, че е недоразумение — обясни Болтън. — Една жена дойде тук преди малко и, изглежда, изпадна в някаква истерична криза.
Мисис Елис се появи на вратата. Не познаваше инспектора, нито младия полицай. Жалко, но, това всъщност нямаше значение. И двамата бяха яки мъже и имаха представителен вид.
— Съвсем не съм истерична — заяви тя твърдо. — Повече от нормална съм. Аз ви повиках чрез централата.
Инспекторът извади бележник и молив.
— Искам да чуя всичко подред. Първо ми кажете името си и адреса.
Мисис Елис се усмихна спокойно. Надяваше се, че инспекторът няма да се окаже някой глупак.
— Едва ли е необходимо, тъй като навярно ви е известно, че се казвам мисис Уилфред Елис и живея на този адрес.
— Под наем ли сте тук? — запита инспекторът.
Мисис Елис се намръщи.
— Не, това е моята собствена къща. — И тъй като в този миг видя как Болтън хвърли бърз поглед към съпругата си, разбра, че е крайно време да изясни нещата. — Трябва да говоря с вас насаме, инспекторе. Въпросът не търпи отлагане. Мисля, че не разбирате за какво става дума.
— Мисис Елис — рече инспекторът, — ако искате да подадете някаква жалба, редно е да я донесете в полицейското управление в рамките на работното време. На нас ни е съобщено, че някой, който е на квартира тук, на номер седемнайсет, е в опасност. Вие ли сте лицето, което е предало това съобщение?
Мисис Елис вече не можеше да се владее.
— Разбира се, че аз съм това лице. Прибрах се вкъщи и виждам, че в дома ми са нахълтали крадци — ето тези хора тук. Дали са опасни крадци или луди, не знам, но вещите ми са изнесени, цялата къща е обърната наопаки, всичко е разбъркано, цари пълно безредие. — Тя говореше тъй бързо, че заваляше думите.
Мъжът от сутерена също се бе качил горе и с ококорени очи зяпаше полицаите.
— Видях я, че стои пред вратата — взе да обяснява той. — Помислих просто, че дъската и хлопа. Нямаше да я пусна, ако знаех каква беля ще ни докара.
Леко раздразнен от това, че му се намесват в разговора, инспекторът се обърна към мъжа:
— Кой сте вие?
— Името ми е Ъпшоу, Уилям Ъпшоу. Ние с жена ми държим жилището в сутерена.
— Този човек лъже — намеси се мисис Елис, — той не живее тук. И той е от бандата на крадците. В сутерена живее само моята прислужница, по-право главна готвачка. Казва се Грейс Джаксън и ако претърсите сградата, вероятно ще я намерите някъде завързана, сигурно със запушена уста. Направил го е тоя обесник. — Вече напълно бе загубила самообладание. В гласа й, обикновено нисък и тих, сега тя самата чуваше истерични нотки.