Изчака още една седмица.
С повод и без повод заставаше пред огледалото и се взираше в корема си да види има ли някакви признаци или не.
Опипваше го с ръце, искаше да усети дали в него не расте нещо.
Преброи още петнадесет дни.
Накрая хвана пътя към Новия дворец.
Сама забелязваше, че през последните месеци все по-често ходеше при майка си.
– Тук се задушавам, в предишния ми дом се поуспокоявам.
Пред Есма изреждаше оправдания от този род, но и двете прекрасно знаеха истинската причина за посещенията й в двореца.
Надеждата да се види с Майстор Синан!
Загрижената физиономия на дъщерята ни най-малко не затрогна Хюрем. Кога ли не е била такава?
– Валиде?
– Принцесо моя?
Михримах погледна настойчиво майка си право в очите. Тя вече беше загубила всяка надежда. Отказа се да я пита: „Има ли гостенин?'' Действително, когато й се кажеше: „Твоят зет излезе ялов!“ тя изведнъж правеше закачлива физиономия и подхвърляше:
– Почакайте, Ваше Величество, султане мой! Аллах е велик, кой знае за кога е решил да се пожъне нивата!
С всеки изминал месец обаче надеждата в нея все повече гаснеше.
Ако Рюстем излезеше ялов, щеше да ги сполети голямо нещастие. Някой ден падишахът щеше да подхване, че иска внук от дъщеря си, и щеше да изгони този човек. Позеленяваше от яд, че можеше всичките им планове и сметки да отидат по дяволите.
– Такова...
Усети, че Михримах се колебаеше дали да й каже нещо, обърна се към нея и я погледна. Още по очите й позна и нададе вик:
– Господи Боже мой! Правилно ли съм разбрала? Чакай, чакай! Само не ми казвай, че греша!
– Закъсняваме, валиде!
Хюрем прегърна дъщеря си.
– Знаех си! Знаех си! Слава богу! Колко? Сигурна ли си?
– Почти цял месец.
Хюрем направи нещо, което напълно изуми Михримах. За пръв път от толкова години тя се хвърли на врата й и я обсипа с целувки.
– Казала ли си на някой друг?
– Не.
– Чудесно! Засега няма да го обявяваме. Да почакаме още един месец. За да сме напълно сигурни, дъще. Да почакаме!
***
Най-накрая се убедиха, че Михримах наистина е бременна. На Сюлейман новината бе поднесена от Хюрем.
– Ваше Величество, султане мой, ако даде Аллах, скоро ще си имаме гостенин.
Мисълта на падишаха беше ангажирана с подготовката на новия военен поход и с неразбориите между великия везир Сюлейман паша и Дели Хюсрев паша, затова отначало не можа да схване какво означава думата „гостенин“. Що ще гостенин да идва в двореца при жените?
Но като видя изписаното по лицето на Хюрем щастие, скочи, зарадван от все душа:
– Михримах ли?
Съпругата му потвърди с глава.
– Моята дъщеря принцесата! – промълви той. – Моето слънце, моята луна ще става майка, а?
Султан Сюлейман тръгна към джамията на двореца да направи благодарствен намаз и да се помоли за здравето и благоденствието на майката и детето в утробата й. В този момент по бузите му се стекоха две сълзи и потънаха в брадата.
На следващия ден той поднесе на дъщеря си куп обсипани с рубини и диаманти подаръци. Вечерта, когато останаха насаме, се обърна към Хюрем:
– Е, зарадвахме Михримах, Хюрем ханъм. А на зетя какво се полага?
– Господарят знае за кое какво се полага!
Тя се престори, че уж това не я интересува кой знае колко, но всъщност й идеше да литне от радост. Ето че поводът й се поднесе на тепсия!
– Кажи де, кажи! – настоя Сюлейман. – Знаем какво се полага на синовете и на дъщерята, но нито знаем, нито сме виждали какво трябва да се направи за зетя.
– Рюстем... – Тя започна бавно, сякаш говореше от немай-къде, само защото падишахът е пожелал: – Рюстем не иска нищо друго, освен да пожертва живота си в името на господаря ни. Голям подарък ли ще е за него по този повод да бъде възнаграден с почетна служба в името на Великата Османска империя?
Не му каза конкретно какво всъщност иска, но Сюлейман я разбра.
– Виж, нали ти бях казал? Ето че съвсем забравих. Съпругът на нашата дъщеря си седи в Дивана като обикновен везир без сан. Да не стане така, че някой ден да разправяме на внука си: „Твоят татко няма кой знае какво звание!“, нали, Хюрем?
Жена му без малко щеше да го прегърне, но само наведе глава.
На следващата сутрин Рюстем стана трети везир. След великия везир Сюлейман паша и втория везир Дели Хюсрев паша, зетят на Xюрем вече беше третият човек в османските земи.
Душата му ликуваше и крещеше от радост, но още докато тичаше към конака, видя, че банята е затоплена. Михримах дори не го погледна
– Валиде е изпратила вест: „Аз си удържах на думата. И мъжът ти да си я удържи!“