Отмина го с вирната глава. Майка й стоеше изправена пред останалите жени, отиде и застана до нея.
В намаза участваха само мъже и когато шейхюлислямът застана пред тях и започна ритуала, гласът му долетя отдалече и до групата на жените:
– Добрата воля на другите!
Михримах усети сърцето си да се свива и хвана майка си за ръка.
– Прощавате ли му? – попита шейхюлислямът.
– Простен да е! – викна Михримах.
Дори не беше чула отговора на мъжете. Не я интересуваше какво ще отговорят!
– Прощавате ли му?
– Простен да е, простен да е!
Сетне вдигнаха ковчега на Мехмед. На мястото откъм главата му лежеше онзи грамаден калпак, който никога не му омръзна да носи.
Михримах и майка й наблюдаваха шествието като през мъгла.
– Щом е така, мамо... – пошепна Михримах.
Всички жени, които присъстваха там, видяха как дъщерята на султана започна да мърда крака си така, сякаш размазваше нещо на земята
– ...ще размажа заради теб ето така оная гадина, та цял свят да види как си отмъщава Михримах, дъщерята на Хюрем.
ДВОРЕЦЪТ НА МИХРИМАХ СУЛТАН
Юскюдар, 1544 г.
Три месеца по-късно пристигна не самият Синан, а вест от него. Един ден Есма подви коляно пред своята господарка:
– Имаме новина.
След смъртта на Мехмед Михримах направо полудя. Разпитите и разследванията не доведоха до нищо, всичко беше станало в присъствието на лекаря от Маниса. Колкото повече размишляваше, толкова повече Михримах се убеждаваше, че брат й е бил умишлено заразен от смъртоносната болест. Зад убийството му стояха Махидевран Гюлбахар и престолонаследникът Мустафа. Напълно вярваше в това.
Страховете и кошмарите й вече бяха непоносими. Бяха се пренесли в двореца, построен в Юскюдар, върху склона точно срещу бащиния й дом. Муха да бръмнеше някъде из огромния дворец, тя я чуваше.
Само миг да загубеше Айше Хюма шах от погледа си, обявяващи пълна тревога:
– Къде е дъщеря ми?
Колко нощи викаше:
– Горе някой ходи!
И строяваше цялата прислуга и всички стражи да търсят по таваните и покривите убийците.
Примираше от страх, ако пристигнеше човек от Новия дворец.
– За бога, дано да е добра новина, Есма! Не искам повече да чувам за нещастия.
– Добра е, добра! Наш Али вчера срещнал Синан ага...
– Виж ти! – възкликна хладно тя. – Още не бил умрял! А аз си мислех, че след заяждането ни по време на батковото погребение, сърцето му се е пръснало.
Усети се, че говори глупости, но ето на, изрече ги. Нямаше човек да не знае, че главният архитект е жив, за да не го знае и Михримах!
Градежът на нейната джамия в Юскюдар вече се извисяваше. Продължаваше строежът на училището, медресето, хана, банята и всичко останало, което му беше възложила майка й.
По време на погребението на Мехмед султан Сюлейман повика Синан при себе си и му каза:
– Виж какво, ага! Мъката ни е голяма, сам виждаш! Нека за нашия покоен син се издигне такава джамия с такова тюрбе, че и след столетия тези, които ще постелят седждето си за молитви към Аллах, да му четат първата глава от Корана като дар за душата на нашия принц.
И сякаш това не му беше достатъчно, та поиска от Синан да построи джамия и за самия него, на най-видното място в Истанбул.
И главният архитект веднага запретна ръкави. Кой знае какви други неизвестни неща градеше, за които още не се беше разчуло! Чудеше се как е възможно този човек да работи толкова много на тази си възраст, после се ядосваше на себе си. Какво му имаше на възрастта на майстора? С някой младок, три-четири години по-голям от нас, все едно поемаме товара на второ наше дете.
Есма се разсмя на глас:
– Синан ага казал на Али: „Знаем, че принцесата ни е сърдита. Явно си мисли, че сме я забравили. Но си имам оправдание. Наближава денят, в който ще разкрия нашата тайна“. Точно така казал.
Душата на Михримах запърха. Упрекна се: „Това, което направи, си е чиста простотия! Няма ли най-сетне да се укротиш? Човекът поздрави ти изпраща, а ти – що за поведение?“
Забеляза, че Есма я дебне скришом, и се постара да не се издаде.
– Само неговата тайна ми липсва!
– Да бе! – измърмори гувернантката. – Каква ли тайна има да разкрива Синан ага?
– Откъде да знам! Преди няколко години подметна нещо. Имал някаква тайна, свързана с джамията в Юскюдар.
– Тогава не я ли издаде тази негова тайна, красива моя принцесо? Да бяхте го попритиснали малко.
Михримах усети, че се подразни.
– Попритиснахме го, Есма! Нямало да я каже дори и ако му заповядаме. При това била такава тайна, че не се изказвала с думи, трябвало ди се види. Оттогава се срещнахме само веднъж. След моята къна геджеси със Синан ага се видяхме един-единствен път, на батковото погребение. Веднага, още там, го поставих на място.