Есма се засмя в себе си: „Да бе! Моята красива принцеса чезнеше от мъка и броеше дните, а пък ние нищо да не сме усетили, нали?“.
– Искате ли Али да му каже нещо?
– Какво има за казване? Не искам!
Есма се надигна. Още не беше стигнала до вратата, когато Михримах подвикна подире й:
– Ако се видят с Али, нека му каже, че са ми предали посланието му!
***
Най-сетне очакванията се оправдаха.
Първо, Михримах роди Осман. Неговото появяване озари отново почернените им от смъртта на Мехмед дни. Тя вече беше майка на син, Айше Хюма хан проходи и започна да тича из целия дворец. Сега навред й пригласяше и врявата на Осман.
Ако я попитаха: „Щастлива ли си?“, може би щеше малко да се позамисли и загледана в играта на децата си, щеше да отговори: „Да, щастлива съм!"
Знаеше обаче, че нищо не беше както преди.
Султан Сюлейман не беше предишният. Болката по сина го съсипа. Великолепното му тяло се смали сякаш в един миг.
Хюрем забрави да се смее. От онзи злощастен ден нейната пленителна усмивка изчезна завинаги.
Когато се поглеждаше от време на време в огледалото, и Михримах търсеше сиянието на очите си. Нямаше го, беше изчезнало. Морската им синева беше потъмняла до тъмновиолетовото на покритата с плаща на нощта водна шир.
По лицето й можеше да покълне едва забележима усмивка единствено заради лудориите на Хюма и Осман, но после и тя, преди още да е разцъфтяла, повяхваше.
Точно по това време се сбъдна и мечтата на Рюстем.
Скандалът, подклаждан от Хюрем и Рюстем, избухна. На съвещание на Дивана великият везир Сюлейман паша и вторият везир Дели Хюсрев паша си размениха шамари. Споровете между везирите бяха често срещано явление, но такъв като този историята все още не познаваше. Падишахът наблюдаваше мълчаливо цялото съвещание иззад завесата, но когато Хюсрев паша се хвана за ножа си в колана, той кипна:
– Безсрамници такива! Какъв е този позор!
В резултат на скандала великият везир и вторият везир бяха понижени.
Благоволението на султана бе дадено на Рюстем. За велик везир на мястото на Сюлейман паша беше назначен зетят Рюстем паша.
Същия ден, когато зетят стана велик везир, Михримах веднага изтича при майка си да получи най-новите й нареждания, Хюрем обаче не се появи.
А и нямаше нужда. Ролята на Хюрем вече се изпълняваше от Михримах.
– Виж какво, Садразам ефенди! – му каза, когато съпругът й се изпъчи гордо пред нея в самурения си кафтан. – Ние удържахме на обещанието си. С половин дума те измъкнахме от Диарбекир и те направихме втория човек в Османската империя. Наричаха те Въшльото Рюстем, подредихме те Рюстем паша да станеш! С рушвети изпиваше кръвчицата на бедните, за да си храниш с нея въшките – мълчахме. Натрупахме ти на имането – имане, на имотите – имоти, на златото – злато, на хана – ханове, на банята – бани, на кервана ти – кервани. И не само това – препасахме на кръста ти сребърен колан и на него окачихме инкрустиран със скъпоценни камъни меч. И не само това – заради обета ни надянахме на гърба ти този самурен кожух. И не само това – на всичкото отгоре дадохме две наши души...
Спря за малко и заби поглед в очите на мъжа си. И пак продължи, само че този път гласът й режеше като нож:
– Печатът на нашия баща султан Сюлейман хан на практика е в теб, Рюстем! Няма измъкване! Ти отговаряш не само за мен, а за живота и на тези отрочета, за двете душички на нашия живот. От теб искам живота на гадината. Сега! Веднага! Преди още да е изгрял новият ден!
Рюстем изслуша Михримах, като кимаше с глава на всяка нейна дума. После подхвана полите на кожуха си и превзето се разходи из стаята. Внезапно дойде при жена си и се спря пред нея.
– Щом печатът е в нас – изсумтя право в лицето на Михримах, – значи в опасност е и нашият живот. Колкото онези души ги искате вие, толкова ги искам и аз. Само че тези работи не стават от днес за утре Подготовка трябва. План трябва. Пари трябват.
Михримах се обърна с гняв.
– Печатът – ето ти печат, парите – ето ти пари. Ум ако няма – на ти и ум. План ако няма – на ти и план! – измърмори си тя. – Ама не нямало сърце – ето ти и сърце! Рюстем ага, ние знаем как да си вържем пъпа и сами! Но трябва да си наясно, че тогава няма да има нужда и от теб!
Дъхът му се секна.
Следващите дни преминаха в мрачни мисли и натрупване на нови богатства. Великият везир си правеше сметката да отреже двете глави, които искаха от него Михримах и майка й, и да ги хвърли в краката им, но без да бърка сам в огъня. Само че как щеше да стане тази работа.