Михримах също беше чула за това.
– Ти не им обръщай внимание – заговори тихо на майка си. – Слуховете трябва да продължат без прекъсване. Сега не вярва, но ще повярва. Дори отвътре вече нещо го гризе. След толкова много слухове няма как човек да не се попита: „Дали пък не?“ Хване ли те веднъж щръклицата, докато не ти вземе главата, не те пуска! Клюките трябва да продължават. Те са основната храна на нашия план. Ще са вътъкът и на писмото.
– Имаш право! – потвърди Хюрем и с глава. – В края на краищата все пак ще повярва.
– И вие сте забелязали – след смъртта на Мехмед баща ми изобщо не е поверявал столицата на Мустафа.
– Да. Не приема, че онези две гадини са убили Мехмед, но със сигурност никак не може да се отърси от вътрешното си подозрение. Дочух, че в предстоящия поход щял да вземе със себе си и Мустафа. А трона щял да повери на Селим.
– Виждате ли? Веднъж само червеят на съмнението да попадне вътре в човека – стой и гледай!
Михримах внезапно усети, че не й харесва баща й да поверява трона на Селим.
– Това е добре, нали? – попита.
– Кое?
– Да оставя Селим за свой наместник.
– Селим не може да управлява държавата!
Михримах се слиса:
– Ама сега той е наред. Ако гадината му отреже главата, Селим...
– Пияница! – прекъсна я майка й. – Всеки, който дойде и отиде в Маниса, го разправя. Започвал да пие още от сутринта. Колко пъти падал и се въргалял! Скачал от жена на жена, нямали чет и брой! На държавата й трябва Баязид!
– Мамо!
В думите на майка й се таеше повод за нови раздори.
– Обаче това, което му трябва на Селим, е една силна жена, която да го води за носа и да го върти на пръста си. Изпращам Нурбану от Коня в Маниса.
Михримах занемя. Какво ли планираше пак тази жена? Вече си мислеше, че целият контрол е в собствените й ръце, а сега разбра, че всъщност всяко нещо все още ще се върши под контрола на майка й. Отново се почувства безкрайно незначителна пред нейното нескончаемо и неизчерпаемо могъщество. В този момент Михримах си даде сметка колко късно осъзнава, че това надмощие оковава във вериги нейното самочувствие и че цял живот ще я стиска с лапите си за гърлото, докато я остави без дъх.
– Всъщност – продума Хюрем с отпаднал глас – бях си нарочила Нурбану за Мехмед. В това момиче видях себе си. Мехмед щеше да стане падишах, а Нурбану, следвайки моята съдба, щеше да стане валиде султан. Покойният обаче се хвана с Фюлане. Защо да лъжа, на мен момичето въобще не ми хареса, то имаше същото име като снахата на онази гадина. Какво намери в тази персийка, не знам. Както и да е, Нурбану ще вкара Селим в пътя.
Видяха вратата на терасата да се отваря и Есма, превита надве от студа, да тича към тях.
– Господарят! – поклони се Есма пред Хюрем. – А заедно с падишаха... – Очите на Есма се плъзнаха към Михримах. – ...пристигна и главният архитект Синан ага!
***
Влязоха. Султан Сюлейман не искаше да се издаде, че се преструва на весел.
– Какво да се каже! – възкликна той. – Отиваме на бегом в дома на дъщерята да си прегърнем внучетата и да си поиграем с тях! А те и двете спят! Как да ги будиш! Ех, щом е така, рекохме, хайде да си поприказваме с двете наши красавици, но що да видим – и тях ги няма! И ми кажете какво правите в този студ навън и двете – майка и дъщеря! Опазил Бог, дано не се разболеете!
Михримах едва се сдържаше да не погледне към застаналия в дълбоко почитание до баща й Синан ага.
– Какво друго бихме могли да правим, освен да се молим за здравето и благополучието на нашия господар?
Усети, че не можеше повече да се сдържа. Погледна го. Постара се ни лицето й да грейне едва забележима усмивка и каза:
– Добре дошли и вие, Синан ага! – Изчака той да направи лек поклон и добави: – А ние си мислехме, че не знаете пътя към нашия дом.
– Как може да не го знае! – намеси се падишахът. – Дали има човек в османската земя, който да не знае, че великият ни зет Рюстем паша ни накарал да построи този дворец за красивата му съпруга?
За миг настъпи тягостно мълчание. Михримах забеляза как очите и на Мерзука, и на Есма се местят ту върху нея, ту върху Синан. Помъчи се да измисли нещо, каквото и да е, колкото да наруши тишината:
– Не знам! Откакто донесе плана на джамията, която щеше да строи не сме видели повече лицето на Синан ага. Искаме малко да го порицаем.
Гъстите бели мустаци, които в краищата на устните се сливаха с брадата му, леко потрепнаха, явно беше решил да каже нещо. Но не успя да изпревари падишаха.