Ако попитаха Медичи, щеше да отвърне така:
– В християнския свят всеки един би могъл да е достоен за свещения трон и да носи короната като великия Карл, само не и Карлос, той – никога!
Толкова много се отвращаваше от мъжа, който го измерваше с гадния си поглед.
Очите му се приковаха в двамата мъже с черни шапки, черни бради и черни мантии, застанали до високата облегалка на внушителния трон.
С острите си като гарванови човки носове те приличаха на близнаци, а погледите им бяха толкова свирепи, че в сравнение с тях този на краля му изглеждаше направо благ. Тронът на кралица Изабела беше по-малък, от лявата страна на съпруга й, но на едно стъпало по-ниско. В погледа й се четеше нещо повече от любопитство – тя го харесваше. За момент Медичи се почуди как ли поддържа прекалено едрия си бюст. Постара се да отхвърли разигралите се във въображението му сценки с гърдите на Изабела. Свали с шикозен жест перушинестата си шапка и леко се поклони.
Карлос се пресегна, взе от близката масичка салкъм грозде и го поднесе към устата си. Преди да си хапне, попита:
– Пратенико, какво ми носиш от Светия отец?
При неприятния и горделив тон на Карлос, Медичи бавно се изправи. Кралят си хрупаше гроздето, ръсейки зърна и по пода. Погледна го право в очите и тихичко му отвърна:
– Нищо! Дойдох не за да донеса, а да отнеса!
На мига от залата долетяха възклицания на изненада. Онези, които бяха зад гърба на легата и не можаха да чуят думите му, се опитваха да научат нещичко от благородниците пред тях.
Явно се изуми и самият Карлос. Вдигна гневно ръка заедно със салкъма и гласовете моментално секнаха. При раздрусването няколко зърна паднаха върху него и той захвърли останалата чепка към масичката. Наистина, не очакваше такъв ответ, нито пък такава предизвикателно вирната глава. А и погледът на този легат беше някак особен. „Какво? – разкрещя се наум. – Какво ме гледаш? Какво означава това? Какви ли номера крои пак оня проклет дядка в Рим?“
Подпитващите му вероломни очи още известно време лазиха по легата. Внезапно прозря погледите на този мъж: „Това, което ще ми казва, е поверително – промърмори си. – Трябваше по-рано да се досетя. Навсякъде гъмжи от османски шпиони“.
Стана.
– Ела! – каза на Медичи.
Към всички, които се надигнаха да го последват, Карлос направи жест с ръка, с който им нареди да не мърдат от местата си. Слезе по четирите стъпала, явно ядосан.
– Да си поговорим в градината! – процеди към легата. – Подозирам, че има основателен повод да ми развалите настроението.
***
Повървяха мълчаливо известно време из градината, потънала в невероятния за жаркото севилско слънце аромат на рози.
– Какви са последните новини от вашите шпиони? – пръв наруши мълчанието Карлос.
– Кои шпиони? – попита Медичи, за да го настъпи по мазола, и си каза: „Е, сега сън няма да го хване!“ – Светият отец има очи и уши навсякъде. Вие кои точно имате предвид?
Карлос предпочете да се престори, че не е разбрал какво му казва легатът. Прав беше човекът. Шпионите на папата бяха навсякъде. Нямаше да се учуди, ако изпълзяха и изпод леглото му. Някои от тях бяха с черни пелерини, други – в продадени на Църквата тоалети на благородници. А имаше и уличници. Проститутки, получили благословията! Опиваха с вино разни командири, хвърляха се в обятията им и изтръгваха от устата им каквото им беше нужно. Разбира се, вършеха тази работа не за да отидат в рая. Стараеха се чрез златото на Рим да си поживеят райски на земята.
– Естествено, константинополските, синьор. Само не ми казвайте, че Светият отец не дебне Сюлейман ден и нощ.
– И да го кажа, никой няма да ми повярва. Плюс това лъжата е грях, нали? Аз се страхувам от греха.
– Добре, казвай тогава, какво прави Сюлейман?
– Прекарва дните си с двете превзели сърцето му красавици, Ваше Величество.
– Ето че сторихте грях. Очаквате да повярвам на тази лъжа, така ли?
– Не е лъжа. Сега султанът е зает с двете си красавици.
– Чухме, че някакво руско момиче му е взело ума. Но отдавна. Сега още една ли се появи?
– Това, че рускинчето му е взело ума, е истина. Знаете, венецианците я наричат Руслана. Сюлейман я кръстил Хюрем. Още боготвори тази жена.
– Какво ти боготворене!? – измърмори подигравателно Карлос. -Току-виж заварил някой друг върху жената, която боготвори. И другата ли боготвори? Сега две богини ли си има?