Томкин усети как огромната сила, с която рамото на Никълъс го притискаше към стената, отслабва и бързо се освободи. Лицето му пламтеше от ярост, а дебелият му пръст се вдигна заплашително пред очите на Никълъс:
— Дължиш ми обяснение, Ник! — ревна той. — И гледай да е добро, защото в противен случай…
— Млъквай! — сряза го Никълъс. Каза го тихо, но с такава интонация, че Томкин покорно затвори уста. — И без това направи куп поразии! — Подобно на госпожица Йошида, и Никълъс усети, че с труд сдържа нервите си.
— Поразии ли? За какво…
— Ти се изложи пред тази жена по най-лошия възможен начин! И двамата можем да се считаме за големи късметлии, ако в момента не се оплаква на Сато! — Това, последното, беше лъжа. Госпожица Йошида се боеше прекалено много да не обиди своите гости и едва ли би помислила да стори нещо подобно. Но Томкин няма начин да го разбере, а за момента не бе зле малко да го посплаши.
Мина край него, бутна вратата и влезе. Озова се в тясна и слабо осветена стаичка с под от масивни кедрови плочи. Край стената имаше редица широки метални шкафчета. Отвори най-близкото и видя, че вътре има не само хавлия, но пълен комплект тоалетни принадлежности, включително — гребен и четка. В дъното на, помещението имаше арка, през която се влизаше в нещо като баня с огледални стени, оборудвани с умивалници, писоари и дълъг ред тоалетни чинии.
Някъде течеше вода. Вляво от гардеробчетата имаше обикновена дървена врата, зад която вероятно беше истинската баня. Въздухът беше подканящ, топъл и влажен.
Никълъс започна да се съблича, а Томкин мълчаливо го гледаше, изправен в средата на помещението Никълъс нарочно не го поглеждаше, знаейки, че така скоро ще го накара да кипне.
И след малко Томкин наистина не издържа:
— Слушай, мръсник такъв! — започна той с треперещ от възмущение глас. — Да не си посмял да ми скроиш втори път такъв номер!
— Съблечи дрехите си — кратко отвърна Никълъс и внимателно окачи панталона си на металната закачалка. Вече беше съвсем гол, освободен от доспехите на цивилизацията. Сега ясно си личеше, че притежава някаква тайнствена животинска сила, непонятна и заплашителна. Джъстин я беше усетила още в секундата, в която го зърна за пръв път гол, хлъзгащ се като призрак в пространството, като безплътен нощен хищник. Дори когато правеше едно толкова обикновено движение, каквото е пристъпването с крака напред, цялото му стегнато тяло потрепваше като прецизен инструмент, постигаше без усилие съвършен баланс между сила и грациозност.
— Отговори ми човешки, да те вземат дяволите! — повиши глас Томкин, все още ядосан, но и доста стреснат от голия мъж срещу себе си. Ясно си личеше, че е объркан. В света на бизнеса всяка голота означаваше уязвимост, но сега, спрял поглед върху Никълъс Линеър, Томкин почувства единствено собствената си безпомощност — толкова остро и рязко, че сърцето за, блъска в гърлото му.
Никълъс бавно се обърна към него.
— Ти ме нае с точно определена цел — рече спокойно той, овладял напълно обзелото го раздразнение. — Затова те моля най-любезно да ме оставиш да си върша работата на спокойствие.
— Това обаче не означава, че можеш да ме обиждаш! — отвърна Томкин. Гласът му вече беше по-нормален, опитите му да успокои бесния си пулс бавно започнаха да дават резултат.
— Намираш се в Япония — простичко рече Никълъс. — А аз съм с теб, за да ти помогна поне временно да не разсъждаваш като американец.
— Искаш да кажеш — да престана да се излагам, нали? — палецът на Томкин се стрелна по посока на дървената врата. — Но какво ми пука, че съм се изложил пред някаква второстепенна в тяхната йерархия мадама?
— На практика тази мадама е личен представител на Сеичи Сато — успокоително отвърна Никълъс. — И това я прави важна за нас. — Тази лъжа беше необходима, за да го държи под контрол. Покаже ли по някакъв начин на Томкин, че подозира домакините им в пренебрежително отношение, нищо няма да може да го спре. — Тук тя е част от самия Сато, следователно й дължим същото уважение.
— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да й се кланям? Особено след като самият Сато все още не си е направил труда да ни види?!
— Не си за пръв път тук — спокойно отвърна Никълъс. — И не мога да разбера защо не си успял да научиш нищичко за тази страна! — Ръката му направи плавен жест: — Подобно посрещане се предлага само на най-високопоставени гости. Имаш ли представа колко струва изграждането на традиционна японска баня на върха на един небостъргач в центъра на Токио? — Никълъс въздъхна, поклати глава и добави: — Престани да гледаш на нещата през призмата на американската си гордост и се опитай да приемеш нещата по друг начин. — С тези думи приключи инструктажа, отвори гардеробчето и измъкна оттам пухкава бяла хавлия с бродирано върху нея тройно преплетено тъмносиньо колело — емблемата на „Сато Петрокемикълс“.