— Време е да се връщам. Сато-сан сигурно е приключил с молитвите.
— Молитвите са за тези, които вече са победени — отвърна презрително Виктор Проторов.
Стана така, че Текс Бристъл на три пъти се отказа от плановете си да докопа Синьото чудовище. Причините за това бяха повече у Аликс Логан, отколкото у нощния й пазач. След опита за самоубийство Синьото чудовище не искаше да рискува и започна да влиза в къщата заедно с нея.
Светлините оставаха запалени през цялата нощ — нещо съвсем логично от страна на пазача. Но Бристъл се нуждаеше от мрак, без него нямаше да може да осъществи замисленото. Вече му стана ясно, че чудовищата на Аликс Логан не са бивши ченгета. Бяха прекалено умни и предпазливи, в поведението им се долавяше нещо от дисциплината на военните. В продължение на безкрайните часове на наблюдение, изтегнат под парещите лъчи на слънцето, той гледаше смалената от разстоянието фигурка на Аликс Логан и се питаше къде ли са получили подготовката си нейните чудовища. Нима Томкин е поумнял на стари години? Нима е започнал да наема най-доброто от пазара на горили за мръсната си работа? Май това беше единственият логичен отговор…
След третия си неуспешен опит да се промъкне през нощта в апартамента на Аликс Логан, Бристъл неохотно изостави първоначалния си план. В подобни ситуации трябва да проявяваш особена гъвкавост, повтаряше си той. Всеки план трябва да има резервен вариант и вариант на варианта. Само така може да се стигне до успех, особено в ситуация с участието на живи хора, която рядко бива статична. Не разсъждаваш ли по този начин, значи си готов да си търсиш друга работа.
И тъй Бристъл се принуди да приведе в действие плана, до който се надяваше да не стига. Той обичаше риболова, обичаше да бъде на вода. Но да бъдеш във водата е нещо съвсем друго, особено в открито море.
Все пак взе под наем необходимите леководолазни принадлежности и се остави в ръцете на пъпчивия осемнайсетгодишен хлапак — специалиста на магазина — да провери действието им и да опресни познанията му. За последен път се беше гмуркал преди около пет години, но основните правила все още помнеше. След два часа интензивна тренировка в покрития с розови плочки басейн на отсрещния хотел пъпчивият го потупа по рамото и вдигна палец.
Бристъл качи екипировката в лодката си, която лениво се полюшваше върху изпъстрените с мазни петна води на пристанището. Зае се с повторна проверка на апаратите — точно както повеляваха инструкциите. Тъкмо завъртя докрай вентил регулатора, когато видя, че по кея върви Аликс Логан, следвана на няколко крачки от Червеното чудовище:
Сърцето му ускори ритъма си, когато видя, че тя се насочва към малката моторница. Днес явно не се предвиждаше разходка с яхтата на приятелите, бяха само двамата — тя и Червеното.
Горилата отвърза въжетата и побърза да скочи в подскачащата по вълните лодка. Аликс вече беше запалила двигателя, от ауспуха му излетя синкав, примесен с водни пръски дим. Ръката й завъртя кормилото и лодката бързо се насочи към изхода на пристанището.
Макар сърцето му да препускаше все така лудо, Бристъл си наложи търпение и изчака една-две минути преди да включи двигателя. Наблегна върху очукания румпел и ги последва. По водата играеха ослепителни слънчеви зайчета, очите му неволно се присвиха. Измъкна чифт слънчеви очила със свободната си ръка и ги закачи здраво на носа си.
Планът му беше далеч по-прост от първоначалния, но в замяна на това много по-опасен. За него, разбира се. Защото цели шест месеца не се решаваше да започне тренировките си по гмуркане и едва ли щеше да го стори, ако не беше получил строгата заповед на началниците си. В много отношения беше смел човек, даваше си ясна сметка за това. Но не и когато ставаше въпрос за гмуркане.
Ръцете му трепереха толкова силно, че на два пъти изпусна харпуна, преди да успее да го измъкне от калъфа. Той не фигурираше, сред взетото под наем оборудване. Когато собственикът на магазина го попита не желае ли нещо от тоя сорт, Бристъл словоохотливо се зае да му описва какъв ужас изпитва от всякакви играчки с пружини.
Всъщност го беше купил от един магазин в Бока Чика. Това стана в ранното утро, далеч преди Аликс Логан да се бе надигнала от леглото си. Плати в брой, беше облякъл смешен ленен костюм на сини и бели ивици, а на главата му се поклащаше старомодна сламена шапка. Дегизировката завършваха чифт широки слънчеви очила с огледални стъкла и рошави мустаци, залепени специално за случая.
По обратния път на юг имаше достатъчно време да направи избора си между три индустриални растения, използвани главно за извличане на нитратите от гуаното41. Пречупи едното от тях и взе каквото му трябваше. Останалата част от деня прекара в лодката си, наблюдавайки отдалеч Аликс Логан и изглаждайки последните подробности на плана си.