Выбрать главу

Но сега, когато трябваше да приведе в действие този план, изведнъж започна да се вълнува като начинаещ джебчия. Това не беше добър признак. Наместил бутилките със сгъстен въздух между лопатките си, той разкрачи крака върху полюшващата се палуба на малката лодка, пое дълбоко дъх и се опита да успокои ритъма на сърцето си.

Но очите му непрекъснато се местеха към широките вълни и незнайните дълбини под тях, в които след малко щеше да се гмурне. Протегна напред треперещите си ръце, изруга на висок глас. Изпомпвайки от гърдите си и последните остатъци от въглероден двуокис. После се наведе да вземе харпуна и внимателно огледа зловещо усуканите метални зъбчета на стрелата.

Приближи се до борда и обу широките плавници от фибростъкло. Преметна през рамо гъвкавия маркуч на акваланга, включи клапана и го изпробва. Прехвърли наум задължителните според пъпчивия хлапак проверки на снаряжението — не толкова загрижен за безопасността си, колкото да отклони вниманието си от бездната, която вече лижеше глезените му.

Взе очилата, намокри ги с морска вода, после се изплю върху стъклата и ги разклати. Така нямаше да се запотяват. Нагласи ги на очите си, налапа мундщука на дихателния апарат и се плъзна край борда. Съзнанието му замръзна в бяла празнота.

Хладните води го погълнаха. Дори през плътно прилепналата гума на синия водолазен костюм усети как го засмукват пипалата на морските дълбини, студени и плъзгави като пипалата на незнайно чудовище. Успокой се, глупако, заповяда си той. Не му е сега времето да си представяш разни неща. Виж какви хубави терлички имаш, мама сега ще дойде да те гушне!

Бристъл остана неподвижен в синьо-зелените дълбини, опитвайки се да успокои дишането си и да влезе в ритъма на подавания от бутилките въздух.

Слънчевите лъчи достигаха до него някак размазани, изпитваше усещането, че е под свода на огромна катедрала. Спомни си за отдавна отминалите дни, за „Кухнята на ада“ и убийството на баща му — там, в мръсната уличка.

А после допусна грешката да погледне надолу. Там, където светлината не достигаше и цареше вечен мрак. Не беше виждал нищо по-черно на този свят, в съзнанието му се появи смразяващата представа за това, което се крие там долу, в безкрайните дълбини.

Потръпна от ужас и с усилие на волята насочи вниманието си към компаса. Засече посоката, в която се намираше лодката на Аликс Логан и бавно заплува. Движенията му бяха някак лениви, но това чувство беше измамно, тъй като широките плавници го тласкаха напред с неподозирана бързина. Беше в отлична форма и нямаше проблеми дори с мъртвото вълнение най-опасния противник на леководолазите, способен да превърне и най-опитния от тях в безпомощно повръщащо пеленаче.

Когато измина около една трета от разстоянието, реши, че е време да се покаже на повърхността и да свери посоката. Стори го за по-малко от три секунди и отново потъна в морските дълбини. Провери компаса и го коригира с шест-седем градуса. Продължи да пори водата, използвайки полусвити крака съгласно инструктажа на пъпчивия хлапак — според него това бил най-икономичният начин на придвижване при големи преходи под водата.

Малко след като за втори път показа главата си на повърхността и направи съответните корекции в курса, изведнъж забеляза някаква сянка, точно под него. Престана да плува и увисна неподвижно във водата. Не искаше да привлече вниманието на някоя акула.

На няколко метра смътно се очертаваше силуетът на моторницата, стори му се, че дори вижда тънката корда на въдицата, проточила се към дълбините. Не можеше да я види, разбира се, но просто беше сигурен, че е там. Червеното чудовище беше закачило на кукичката си доста голямо парче — именно неговата сянка се полюшваше в дълбините.

Рибата беше захапала здраво, тялото й безсилно се мяташе. Бристъл безмълвно прокле Чудовището и бавно започна да се успокоява. Погледът му се сведе надолу и тогава видя колко е близо до акулата. Не беше специалист, но все пак можеше да различи бялата от синята акула — разликата между тях беше не по-малка от тази между тигровата акула и далеч по-безопасната „акушерка“, която почти никога не напада хора.

Този екземпляр беше огромен, над четири метра, великолепен представител на тигровите акули, безмилостен човекоядец. Беше го привлякла кръвта на безпомощно мятащата се риба, захапала кукичката на Червеното чудовище.