Гръдният му кош мъчително се издуваше. Паднал на палубата, той отправи помътен взор към блестящото слънце. В следващия миг то беше засенчено от неясния силует на Аликс Логан, надвесваща се над него с ръка пред устата. Красивите й очи бяха широко отворени и Кенели изведнъж ги позна — това бяха очите на дъщеря му. Защо не беше обърнал внимание на този факт досега?
Пръстите му се подуха като сварени кренвирши, тялото му бавно се парализираше, мозъкът му пламтеше. Все пак видя едрата фигура, която се хвана за борда и се изтегли нагоре, от тъмносиния водолазен костюм се стичаха бистри водни струи.
После очите му неестествено се изцъклиха, от носа му шурна кръв, алени струйки се проточиха от устата и ушите му. Тялото на Кенели потръпна и се отпусна, животът отлетя от него завинаги.
Бристъл се прехвърли на палубата, смъкна тежките плавници от краката си, тикна нагоре мундщука и задъхано каза:
— Аликс, Логан, аз съм старши детектив Люис Джефри Кроукър от градската полиция на Ню Йорк и да си кажа правичката, преживях куп кошмари, за да се срещна е теб!
После се обърна и съдържанието на стомаха му плисна в морето.
Джъстин беше напълно вцепенена. Край нея течеше погребалната церемония, но тя не участваше в нея, просто я гледаше като страничен наблюдател. Тълпи служители на баща й пристигнаха от всички краища на света и тя беше смаяна. Тихо прошепваните им съболезнования звучаха невероятно искрено, но тя ги възприемаше просто като дъждовен ромон, на няколко пъти се улови, че изобщо не разбира какво й говорят.
Умът й беше зает с други неща. Когато най-накрая облаците в съзнанието й започнаха да се разпръсват, тя си даде сметка, че смъртта на баща й не носи нищо друго, освен едно всепоглъщащо чувство на облекчение.
В един момент почувства мъжкото присъствие до себе си. Вдигна глава с разтуптяно сърце. Може би това е Никълъс, може би той не е обърнал внимание на гневното й избухване и отново е край нея! Видя обаче Рик Милар и не успя да прикрие изненадата си. Той се усмихна и взе ръката й. Май го попита къде е Мери Кейт, но не чу отговора му.
Беше мъртва за света, не я вълнуваше красивата церемония пред къщата в Джин Лейн, където двете с Гелда бяха израснали. Беше упоена, с, напълно притъпени сетива. Така се чувстваше и Гелда, която лежеше почти, безчувствена в апартамента си на Сътън Плейс и отдавна не броеше бутилките водка, опразнени след смъртта на Лю Кроукър. Той се оказа единственият мъж на този свят, който успя да пробие желязната черупка на Гелда и да се докосне до нежната й, напълно беззащитна душа. След смъртта му Джъстин беше убедена, че състоянието на сестра й е безнадеждно. Само чудо можеше да я спаси, но това чудо не се криеше в нейния ръкав. Собственият й живот беше достатъчно объркан, едва ли можеше да помогне с нещо на Гелда…
Чувстваше се предадена, земята под краката й сякаш се превърна в прах, душата й потъна в безкрайна мрачна пропаст. След като и Никълъс я предаде, след като и той стана един от многобройните измамници в живота й, не й оставаше нищо друго, освен дълбокото отчаяние. Не можеше да изпитва дори гняв, не можеше да изпитва нищо. Душата й бе овъглена, всички жизнени сокове я бяха напуснали.
Главата й бавно се наведе, лицето й се скри в гъстата коса. Хората наоколо я гледаха с дълбоко съчувствие, но едва ли някой от тях се досещаше за истинската причина на мъката й.
Никълъс копнееше да се върне в Япония. Би го сторил веднага с първия самолет след погребението на Томкин, дори и да не беше получил тревожната телеграма на Сато.
Плъзна ръка в джоба на панталона си и отново попипа хлъзгавата жълтеникава хартия. Не беше необходимо да я вади, за да си припомни съдържанието й:
Спешно за Линеър-сан. Трета жертва на ву-шинг — Масуто Ишии. Отсечени глезени. Бузата татуирана „юе“. Кобунът в голяма опасност. Молим за помощта ви.
Да, вече няма съмнение, въздъхна Никълъс. „Юе“ е третото наказание на ву-шинг. Остават още две. Той се страхуваше, че прекрасно знае кои ще бъдат следващите жертви.
Трябва веднага да се върне в Токио. Последното желание на Томкин беше да осъществят проекта „Сфинкс“ с максимална бързина. Сливането ще стане, Никълъс беше сигурен в това. Но първо трябва да се справи с тайнствения изпълнител на ритуалните убийства, защото никакви сделки няма да станат, докато той продължава да действа. Трябваше да изпълни дълга си пред Томкин, но ясно съзнаваше, че може да стори това само ако се пребори с ву-шинг.