Томкин помълча, после изръмжа нещо и започна да се съблича. Това беше начин да изрази нещо като съжаление, повече никой не можеше да измъкне от човек като него. Когато се изправи гол насред стаята, ръката му измъкна хавлията и посегна към ключето на гардеробчето.
— Не заключвай — предупреди го Никълъс.
— Защо?
Размениха си по един дълъг поглед, после Томкин бавно кимна с глава.
— Ясно, това би означавало пак да се изложа, нали?
Никълъс се усмихна, бутна дървената врата в дъното и рече:
— Хайде, идвай.
Озоваха се в тясно помещение, най-много десетина квадратни метра. И тук подът беше покрит с кедрови плочи, но за разлика от съблекалнята стените бяха облепени със светлосиня керамика. Таванът беше от мозайка, в центъра му личеше тройното колело — символът на Сато. Помещението беше изцяло заето от две огромни вани, пълни с вода. Край тях чакаха две млади момичета.
Никълъс без колебание пристъпи напред, позволи им да го облеят с топла вода и да започнат да го сапунисват с меките си гъби. Томкин погледа малко, после се присъедини към него.
— Е, това вече е друго нещо — промърмори той, отпуснал се под ръцете на едното момиче. — Първо те изкъпват, а после те оставят да си починеш в жегата…
След като бяха внимателно изкъпани с помощта на огромно количество шампоан, двамата пристъпиха към големите вани.
Водата в тях беше гореща и Томкин се сгърчи. В стените на ваните имаше специални ниши за сядане и човек можеше да потъне в тях чак до шията. Лицето на Томкин почервеня, едри капки пот се затъркаляха по бузите му. Бързо разбра, че не трябва да мърда, за да може да изтърпи горещината на водата. Никълъс лежеше със затворени очи, напълно отпуснат. В банята цареше пълна тишина, нарушавана единствено от плясъка на малките вълнички, предизвикани от помръдването на голите им тела във ваните. Плочките на стените блестяха от влага.
Томкин облегна глава на дървеното трупче и погледна към тройното колело на тавана.
— Като хлапе никак не обичах да се къпя — промърмори той. — Струваше ми се някак не по мъжки. В училище имаше един чистник, вечно миришеше на сапун… Господи, как го мразех! Един ден го пребих от бой… — Гърдите му бавно се повдигаха и отпускаха в прозрачната вода. — Мислех си, че ще се превърна в герой в очите на останалите момчета, ама не стана така… — Гласът му заглъхна за миг, в помещението останаха да звучат отчетливите капки от влагата по тавана, охладена и отново превърната в бистра вода. — Спомням си как баща ми ме хвърляше във ваната и започваше да ме търка с една прахообразна гадост… „Аякс“ ли беше, друга ли?… Адски болеше! „Плачи, викаше той, а утре сам ще се изкъпеш и ще разбереш колко е хубаво!“… И се оказа прав — поклати глава Томкин, после затвори очи, за да задържи по-дълго видението на спомена.
Никълъс го гледаше и мислеше за мъртвия си приятел. Лю Кроукър беше абсолютно сигурен, че Томкин е наредил да убият Анжела Дидион. Тази сигурност съдържаше една особена японска подкваса в себе си, вероятно защото произтичаше от сляпата вяра на Кроукър в справедливостта на закона. „Пет пари не давам за постъпките и репутацията на оная мадама, Ник, каза, му веднъж Кроукър. Но тя е била човек като всички нас, останалите живи кретени… Мисля, че заслужава това, което върша в момента… Ако тя не може да получи справедливостта на възмездието, значи и ние не я заслужаваме!“
Това, което Кроукър наричаше възмездие, живееше в душата на Никълъс под друго име и то се наричате чест. Кроукър знаеше отлично какви са неговите задължения и умря при тяхното изпълнение. Умря със смъртта на самурай и Никълъс прекрасно го знаеше. Това обаче не успя да намали мъката му по изгубения приятел. Тя често го заливаше с хладните си вълни, особено в редките моменти на самота — тогава се чувстваше някак кух и лишен от елементарна човешка топлина, изпитваше усещането, че са му изрязали жизненоважен орган.
— Ник, ти добре се разбираш с Крейг Алонг, нали? — наруши мълчанието Томкин. Имаше предвид главния счетоводител на компанията. — Знаеш, че му имам пълно доверие… Той е единственият, освен мен, който наистина знае как се управлява концернът „Томкин Индъстриз“… — Не се разбра какво иска да каже, тъй като следващите му думи нямаха нищо общо с бизнеса: — Напоследък му е доста трудно… Напусна дома си, не иска да види жена си… И всичко това, защото му признала, че има любовник!