Ужасът се настани в душата й с такава интензивност, че след известно време вече беше сигурна в това, което рисуваше въображението й: Кийоки се прокрадва, в стаичката й през нощта, измъква сърцето й с помощта на някаква тайнствена магия и поставя на негово място вълшебен кристал, в който може да наднича, когато му хрумне…
Очите на Акико рязко се разтвориха и се сведоха към чашката, която ръцете й стискаха здраво. Сълзите бяха размътили ситно нарязаните зелени листенца, които бавно се успокояваха в нова конфигурация.
Примигна и въздъхна дълбоко, освобождавайки дробовете си от дълго и несъзнателно събирания там въглероден двуокис. Отвъд отворената фузума, отвъд каменната градинка и величествения кедър, който бавно се полюшваше под поривите на вятъра, тя ясно видя сивата стена, зад която се простираха яркозелените склонове и дълбоките долини на Мошино, запълнени от млечнобяла мъгла.
Аликс пипнешком се отдръпваше от него. Зелените й очи бяха широко разтворени и изпълнени с ужас. Ръцете й бяха свити пред гърдите в несъзнателен защитен жест, а когато краката й опряха в перилата на борда, тя толкова се стресна, че за малко не падна в океана.
Той скочи да й помогне, тя изкрещя, изплъзна се от ръцете му, спъна се на палубата, падна и си обели коленете.
— Махай се! — Гласът й беше почти истеричен. — Кой си?
— Вече ти казах — рече той, без да скрива умората в гласа си. — Люис Кроукър, градската полиция на Ню Йорк. — Седна край отсрещния борд, стомахът му се свиваше.
— Ти нападна лодката ми! — извика тя, после някак отвлечено добави: — И уби човек!
Той я погледна така, сякаш беше луда:
— Просто го изпреварих! — Ръката му се стрелна към някакъв предмет, който лежеше на палубата между двамата. Беше револверът на Червеното чудовище, блестящ като риба под слънчевите лъчи. — Щеше да ми пръсне мозъка!
— Ужасно вони! — прошепна тя и се обърна.
— Такава е смъртта — проточи той, но все пак взе кофата, напълни я с морска вода и я плисна върху остатъците от съдържанието на стомаха си. После вдигна магнума и го разгледа. Нямаше никакви отличителни белези, фабричният му номер бе внимателно заличен.
Тя започна да трепери. Ръцете й бяха кръстосани пред гърдите, пръстите й се впиваха в раменете толкова силно, че кожата побеля. Устните й мърдаха, сякаш шепнеше молитва.
Той пусна маската и плавниците на палубата, свали тежкия дихателен апарат от гърба си и го опря на парапета.
— Какво мислиш да правиш сега, след като вече си свободна? — меко попита той.
Аликс продължаваше да трепери.
— Какво… — думите се спряха в гърлото й, тя преглътна с усилие и опита отново: — Какво ще правиш с него? — Главата й леко помръдна, но очите й избягнаха проснатото върху палубата тяло.
— Отива на дъното заедно с моторницата — отвърна Кроукър. Посрещна спокойно острия й поглед и поясни: — Няма друг начин, лодката трябва да изчезне…
— Но остава другият — тихо му припомни тя. Говореше за Синьото чудовище.
— Този инцидент ще го занимава известно време и ти ще имаш достатъчно време да напуснеш щата — рече Кроукър.
Очевидно беше наострила слух и не пропусна нищо от думите му, тъй като рязко се завъртя и го погледна в лицето:
— Каза „ти“, а не „ние“. — Кроукър кимна. — Защо?
— Достатъчно дълго беше затворница. Нямам намерение да продължаваш повече така.
— Но ти искаш нещо от мен, не е чак толкова трудно да се сети човек… Вероятно да разбереш защо съм тук с… с тях. Нали затова ме преследваш? — Очите й не слизаха от лицето му.
Кроукър се извърна.
— Знаеш ли кои са тези двамата? — попита той.
Тя мълчаливо поклати глава.
— Знаеш ли откъде са дошли?
Ново поклащане.
— Кой ги е изпратил да те покриват?
— Не.
— Но положително знаеш какво е това, което не трябва да разкриваш пред никого, нали?
В този въпрос прозвуча предишната му язвителност. Не получи отговор, изсумтя и се зае с огледа на моторницата. Когато се върна отново на палубата, тя не беше помръднала.
— Този тип няма име, няма документи, няма нищо! — посочи Червеното чудовище Кроукър. — Чистичък е като свиня в лайна! — Хвърли й очаквателен поглед, не получи отговор и вдигна ръката на трупа: — С изключение на това!
Аликс нададе тих писък, като видя, че Кроукър започва да чегърта нещо от кожата на пръста му. Повтори тази операция още девет пъти и в шепата му се събра малка купчинка.
— Знаеш ли какво е това, Аликс? — Тя енергично поклати глава. — Наричат ги „идиоти“ и служат за промяна на пръстовите отпечатъци. Много сложно като операция. Недостъпно за обикновения уличен бандит, просто на светлинни години от него… — Стомахът му се сви, като видя, че един от „идиотите“ започна да се гърчи, но лицето му си остана безизразно. Бавно започна да си дава сметка, че просто е отказвал да повярва на фактите, при това го е правил доста продължително време.