Да пристъпиш към сърцевината на следствието с предубеждение е един от най-тежките грехове за всеки детектив. И Кроукър се принуди да признае пред себе си, че в този случай е постъпил именно така. Беше толкова сигурен, че престъпникът е Томкин. Толкова сигурен, че затвори ума си за всякакви други версии.
Но сега, при наличието на „идиотите“, при липсата на каквито и да било документи за самоличност и при наличието на методите, използвани от тези двамата — явни пандизчии, в съзнанието на Кроукър бавно започна да се оформя едно друго, доста неприятно за самочувствието му предположение.
— Отвратителни са! — изпъшка Аликс. — Махни ги, моля те, приличат ми на плужеци!
Той внимателно ги сбра в шепата си и се приближи до нея:
— Аликс, кои са тези типове, по дяволите?
— Не зная… Аз, аз не съм… — Главата й се извърна от него: — Толкова съм объркана! Вече не зная какво е правилно и какво не…
Той видя страха в очите й и реши да не я притиска. Освен това и трупът на палубата я ужасяваше. Вдигна котвата, запали двигателя и описа широк кръг около мястото, после се насочи към собствената си лодка.
Там изключи двигателя, прехвърли котвата на своя борд, за да държи двете лодки притиснати. Прескочи оттатък и се обърна да подаде ръка на Аликс.
Тя бавно се надигна, пое ръката му и прекрачи през борда.
— Слез долу и си полегни — меко продума той и я побутна към стълбичката. — Имаш нужда от малко почивка.
Изчака я да изчезне в каютата и се зае за работа. Прехвърли пластмасовата туба с половин галон бензин в лодката на Аликс, прескочи борда и я свали в каютата на моторницата. Когато се появи отново на палубата, спря да поеме въздух и се насочи към тялото на Червеното чудовище. Отряза с рибарския си нож назъбената корда непосредствено до острието на стрелата и я изхвърли във водата. После грабна тялото и го завлече до руля.
Наведе се да вземе магнума от палубата и отново се спусна долу. Изстреля три куршума в дъното и загледа как морската вода започва да нахлува през дупките. После разви капачката на тубата и разля съдържанието му из вътрешността на каютата. Върна се в основата на стълбичката, драсна клечка кибрит и едва не се опърли от буйните пламъци, които лумнаха със светкавична бързина и лакомо запоглъщаха околния кислород.
Изтича нагоре, издърпа котвата и уви веригата й около глезените на Червеното чудовище. Включи двигателя на максимални обороти, насочи руля право към хоризонта и скочи във водата с тубата в ръка.
С няколко замаха преодоля разстоянието до собствената си лодка и се покатери на борда й. Струпа на куп водолазните си принадлежности и празната туба, после се спусна по стълбичката.
Аликс лежеше върху единствената койка с ръка върху очите. Долови движенията на тялото му и устните и едва чуто се раздвижиха.
— Чух изстрели…
— Не, моторът на лодката ти нещо прекъсваше… — отвърна той. Нямаше никакъв смисъл да я запознава подробно с последните см действия, това само би увеличило притеснението й.
— Вече я няма — прошепна тя и изведнъж заприлича на момиченце, загубило любимото си мече.
— Част от цената на твоята свобода — отвърна той.
Ръката й се отдръпна надолу и тя го погледна.
— Никога не съм я плащала. Предполагам, че изобщо не е била моя…
Кроукър кимна и седна срещу койката.
— Получила си я заради твоята приятелка. Анжела Дидион.
— Сигурно — леко въздъхна Аликс. — Винаги Анжела…
— Докопах се до информацията — рече Кроукър. — Открих и тялото й. Сега искам да пипна и убиеца.
— И всичко това беше заради него, така ли? — потрепнаха клепачите на Аликс.
— Някой иска да ми попречи да го открия. Лошо… — Млъкна и се запита дали да зададе въпроса, който го измъчваше вече цяла година, въпроса, който го накара да плати цяло състояние за информацията на Мати Устата, а след това го доведе чак тук, в Кий Уест, след като капитанът му отне разследването.
Гърлото му беше пресъхнало, гласните му струни сякаш бяха прекъснати. Господи, колко време загуби затова разследване, колко много заложи на него! А сега отговорът на този въпрос беше на няколко сантиметра от лицето му, скрит зад широко разтворените изумрудени очи на младата жена.