— Рафаел Томкин ли я уби?
Гласът му прозвуча така, сякаш принадлежеше на друг човек.
— Томкин беше там.
— Това не е отговор.
Тя дълго го гледа, опитвайки се да запази самообладание. Лодката леко се поклащаше върху вълните, в каютата миришеше на сушена риба. Най-сетне се размърда, надигна се и седна.
— Ще сключим сделка — прошепнаха пресъхналите й устни. — Ти ще ме измъкнеш от Флорида и ще ме заведеш на едно място, което познавам и където ще бъда в безопасност… — Млъкна с видимо колебание, после още по-тихо добави: — А аз ще ти разкажа всичко за смъртта на Анжела Дидион.
Ако Минк беше очаквал някаква особена реакция от страна на госта си, той трябваше да остане разочарован.
— Тази служба се занимава със Съветска Русия, нали така? — спокойно го изгледа Никълъс. — Какво я засягат японците?
— Вероятно знаете, че след края на войната Япония е главната ни опора срещу комунизма в Далечния изток — започна Минк. — От години ги притискаме с искания за рязко увеличение на военния бюджет и те го правят, мога да ви уверя в това. Бавно и внимателно, но го правят… Тази година ни позволиха да разположим във военновъздушната база Мисава сто и петдесет от най-новите ни свръхзвукови изтребители Ф-20 „Тигрова акула“.
Разговорът започна да звучи познато на Никълъс. Точно за тези неща бяха говорили с Томкин миналата седмица.
— Според последните данни на разузнаването на всеки от Курилските острови има най-малко по два механизирани полка на Съветската армия. Общо около двайсет и осем хиляди войници. А на единия от тях е изграден команден пункт, който е в състояние да ръководи бойните действия на няколко армейски корпуса.
Минк се наведе напред и продължи:
— Наскоро там пристигнаха нови самолети МИГ и се наблюдава доста повишена активност. Личното ми мнение обаче е, че тази дейност не е пряко свързана с нашите Ф-20, макар миговете несъмнено да са там за баланс. Ако разузнавателните им данни са верни, става въпрос за нещо далеч по-сериозно. Все повече се убеждаваме, че това, от което се опасяват най-крайните генерали от Комитета на началник-щабовете, може да излезе вярно.
Минк отпи глътка сок и вдигна глава:
— Вече сме убедени, че тази повишена активност е част от голям план за създаване на плътна военна завеса в тази част на света, зад която руските подводници с ядрено оръжие на борда ще могат да действат, без да ги е грижа за нашето противопоставяне. А техните балистични ракети могат да достигнат до всяка точка на Съединените щати.
Никълъс неволно потръпна. Минк замълча. В настъпилата тишина се чуваше тихото сви степ е на автоматичните поливни машини.
— Това, за което говорите, е лудост! Лудост от глобален мащаб! В нея ще изгорим всички, и то за броени секунди. Най-малко три четвърти от населението ма Земята! — Поклати глава и добави: — Не, не мога да го повярвам! Дори динозаврите са имали повече мозък в главите си!
— Динозаврите не са успели да разбият ядрото на атома — иронично се усмихна Минк. — Затова е по-добре да повярвате! — В очите му се появи мрачен огън, Никълъс отлично го забеляза: — Точно за такъв процес говорят данните от нашето разузнаване, които вършеха работата на дъжда.
— Тази информация положително е строго секретна — рече накрая той. — Защо я споделяте с мен, някакъв непознат цивилен?
Минк разгъна дългите си като на щъркел крака и се изправи. Застана до двойната остъклена врата и сложи ръка върху бялата дървена рамка. Изглеждаше така, сякаш цялото му внимание беше насочено към гъстата зеленина оттатък стъклото.
— Съветският Комитет за държавна сигурност, популярен със съкращението КГБ, се състои от девет дирекции — започна някак отнесено той. Никълъс остана с впечатлението, че мислите му са някъде далеч. — Всяка от тях: се занимава със строго определени задачи, които са част от общата схема на комитета. Така например Първа дирекция отговаря за вътрешното положение в страната. Ако ви пипнат на територията на СССР, с вас ще се заемат хора от тази дирекция в момента, в който пристъпите прага на една сграда от жълти тухли, разположена на площад „Дзержински“. — Минк замълча, сякаш не можеше да понесе мислите, които се въртяха в главата му, после видимо се стегна и продължи: — Четвърта дирекция се занимава с всички операции на територията на Западна Европа, Шеста с тези в Северна Америка, Седма — с Азия… — Рязко се обърна и впи поглед в очите на Никълъс: — Сигурен съм, че картината ви се очертава съвсем ясно. Що се отнася до Курилите, разположени непосредствено до Япония, те винаги са били обект на Седма дирекция. — Обърна гръб на прозореца и пристъпи към. Никълъс, напрежението му беше видимо: — Преди малко повече от десет дни един от моите млади гении на криптографията успя да дешифрира част от най-новите руски кодове, известни с общото наименование „Алфа-3“. Те са обект на промяна всяка седмица, тъй като възможностите им са доста ограничени. Но този специалист работи само по тях, тъй като именно те са каналите за най-важната ни информация за противника.