Минк напъха ръце в джобовете на панталоните си, сякаш не знаеше какво да прави с тях.
— Преди да ви кажа какво точно се съдържаше във въпросното съобщение, трябва да подчертая, че през последните девет месеца правим всичко възможно да открием от кого се ръководи Курилската операция.
— Логично бе да допуснем, че това е Рулчек, Анатолий Рулчек — шеф на Седма дирекция. И действително го засякохме на няколко пъти за посочения период, все около щаба, разположен на островите.
— После почувствахме, че нещо не е наред. Дейността на ГРУ беше прекалено активна. Отлично познавам Рулчек и зная каква омраза изпитва към ГРУ. Омраза, която граничи с фанатизъм. Едновременно с това се потвърдиха първоначалните съобщения, според които някой си полковник Мироненко поема постепенно, командването, докато Рулчек е в Москва по други задачи. И започнах да се питам: какво става там? Каква е тайната на цялото това раздвижване? Ако начело на всички операции е действително Рулчек, как е приел да отстъпи дори незначителна част от пълномощията си на ГРУ? Откровено ще ви призная, Никълъс, че само при мисълта за евентуално сливане на КГБ и ГРУ ме полазват едри мравки!
— Същевременно вероятността, че парадът се командва от този полковник Мироненко, ми се струваше твърде пресилена. Операциите на Курилите са твърде важни за Съветския съюз, за да бъдат поверени в ръцете на някакъв сравнително млад офицер.
— Тогава каква е истината?
Дългото тяло на Минк отново се нагъна и кацна върху облегалката на близкия стол. Единият му крак се размаха като странно махало.
— Сега ще се върнем на прехванатия сигнал — продължи той. — В него се споменава името „Мийра“. Човекът или предметът с това име бил на място и редовно подавал информация. А това било изключително полезно за щаба.
Минк вдигна ръце и събра длани пред себе си. Никълъс забеляза, че са леко изпотени.
— Сигналът е бил изпратен някъде от северната част на Хокайдо и е приет от щаба на съветските войски на Курилските острови. Това става, когато командва същият онзи полковник Мироненко, а Рулчек се намира в Москва.
Никълъс реши, че е крайно време да вземе някакво участие в разговора.
— Било ли е подписано въпросното съобщение? — попита той.
Кракът на Минк спря за миг ритмичното си движение, главата му бавно кимна и той изведнъж заприлича на професор, който одобрява уместен въпрос на свой студент.
— О, да, разбира се. След малко ще стигнем и до това. Първо искам да ми кажете дали думата „мийра“ има някакъв смисъл за вас.
Никълъс се замисли.
— Ще ми бъде по-лесно да отговоря, ако видя йероглифа на „канжи“ — бавно рече той. — Така бих разбрал в коя насока да търся значението му. Но съдейки единствено по фонетиката, бих казал, че става въпрос за японската дума „мумия“.
— Мумия, значи… — промърмори Минк, замисли се, после повтори: — Мумия, казвате…
Нямаше смисъл да отговаря и Никълъс замълча. Главата на Минк рязко се повдигна:
— А аз бих казал, че повече ми прилича на Диг Дъг…
— Диг Дъг ли?
Минк изглеждаше доволен от възможността да обяснява.
— Главоблъсканица. Два етажа по-долу разполагаме с хиляди варианти на тази игра. Предназначена е да усъвършенства координацията на възприятията у постоянния персонал. Целта на Диг Дъг е да накараш твоя, човек да се рови, да се рови и пак да се рови, докато най-сетне получи някакъв резултат.
— Искате да кажете, че човекът зад името „Мийра“ е законспириран агент, така ли?
— Да, така е. Текстът има смисъл само когато го разглеждаме в тази светлина, нали? „Мийра“ е на място и подава информация. Съответно и Центърът се обогатява с нея.
— Но къде се намира този агент? — попита Никълъс. — Получихте ли някаква представа от дешифровката?
Минк се изправи и приглади крачолите на панталоните си. Вместо да отговори на въпроса, той се обърна към Никълъс и отчетливо попита:
— Не бяхте ли озадачен, когато мистър Томкин изрично настоя заводът на новата компания „Сфинкс“ да бъде построен в Мисава?
— Разбира се, че бях — кимна Никълъс. — Особено след като това настояване стана причина за остри разногласия във водените преговори. Посъветвах го да се откаже от него, защото заплашваше цялата реализация на предстоящото обединение. А той се зае да ме засипва с цифри и факти, оправдаващи това искане.