Тенгу коленичи пред пръстената ваза, поставена върху, леко издигнатата платформа на „токонома“ — малката ниша за размисъл на Масашиги Кусуноки. Сипа малко прясна вода в тясното гърло и започна внимателно да подрежда свежите стръкчета лилия.
Но умът му беше далеч. Вместо да се концентрира върху деликатната задача, съзнанието му прехвърляше всичко, което беше сторил през отминалата седмица в опита си да разкрие тайната на стария сенсей. Не знаеше какво трябва да прави с тази тайна и не беше негова работа да го знае.
Естествено търсенето му беше сериозно затруднено, защото си даваше ясна сметка колко много трябва да се внимава с тези опасни хора наоколо. И в момента се питаше дали не е проявил някоя фатална небрежност.
Прояви несръчност именно защото духът му блуждаеше далеч в дебрите на съзерцанието. И по ирония на съдбата тази несръчност го доведе до откритието. Няколко водни капчици се плъзнаха по лакираната повърхност на подставката и той понечи да ги попие с ръкава си. Тогава забеляза цепнатината, тъничка като косъм и почти незабележима.
Отначало я взе за естествена пукнатина в столетното дърво, появила се от разликата в температурата на въздуха. Но концентрацията му се възвърна и тогава забеляза, че е права като стрела и дълга около десетина сантиметра. В края си се съединяваше с друга, също така права цепнатинка и образуваше прав ъгъл с нея. Пулсът му се ускори, той вдигна глава и нервно се озърна. Наоколо беше все така пусто.
Надвеси се над подставката и вече съвсем ясно видя, че пръстената ваза е поставена точно върху вратичката на тайник, в това не можеше да има никакво съмнение. Натика набързо цветята в гърлото на вазата, после внимателно я измести настрана.
Бръкна в джоба си и извади ножче. Острието му беше тънко като косъм и безупречно наточено. Вкара връхчето му в цепнатинката е безкрайно внимание. Знаеше, че остави ли дори и най-незабележимия знак върху гладката полирана повърхност на подставката, с него е свършено. Вече имаше примера със своя боен другар, разкрит и ликвидиран по неизвестни причини. В никакъв случай не трябваше да им дава повод да подозират, че в дожото има и друг предател.
Наострил слух и готов да реагира дори на най-леката промяна в тишината на сградата, той се зае с бавното и безкрайно внимателно изследване на пукнатината. Върхът на острието напредваше милиметър по милиметър, търпението му беше безкрайно.
Накрая дойде и възнаграждението. Оказа се, че тайната вратичка не е на панти, тя просто изскочи нагоре. Тенгу мълчаливо кимна. Мястото на скривалището беше безупречно подбрано, тъй като сенсеят веднага би забелязал нечий опит да се насили тънката като паяжина цепнатинка.
Желязната вратичка беше в хоризонтално положение, на пет-шест сантиметра под плота. Ключалката й беше с пружина. Тенгу подпъхна острието на ножа си под нея и тя отскочи. Вътре имаше документи, вероятно точно онези, които вече толкова време търсеше. Извади свитъка от оризова хартия и бързо го мушна, в полите на широката си памучна дреха. Усети го като малка уплашена птичка, пърхаща край голата му кожа. После се зае да затваря скривалището — една операция, която също изискваше безкрайно внимание и търпение.
Концентрирайки се с огромно усилие, на волята, Тенгу остана в стаята още няколко минути. В резултат стръкчетата лилия бяха подредени просто, но изтънчено и красиво. Сенсеят по икебана несъмнено би одобрил работата му.
Сега денят бавно гаснеше. Тенгу приключи с опаковането на оскъдните си лични вещи, стегна ги в малък памучен вързоп и ги метна на гръб. Докосна свитъка от оризова хартия, пристегнат здраво с колана, после излезе в пустия коридор.
Прекоси дожото с бързи, но същевременно спокойни крачки и скоро се озова извън тежкия дървен портал, боядисан в яркочервен лак. После, без да се бави нито миг, пое по тясната пътечка, която се виеше нагоре по гъсто залесените склонове на планината Мошино. Насреща му се издигаха гъсти редици от кипариси, кедри и ели, въздухът тежеше от аромата на яркозелените им клони. Окъпана от залеза, гората изглеждаше черна, непроходима, застрашителна…
На изток вече се виждаха първите звезди. Над гъстата трева на полянките се стрелкаха лястовици и скорци, бързаха да се скрият в гнездата си, преди да ги е погълнал хищният мрак на настъпващата нощ.
Зад гърба му проблеснаха първите трептящи светлинни в дожото. Трудно му беше, там, много трудно: Въпреки уменията, които притежаваше, той бе принуден да използва всички резерви на волята си, за да оцелее между онези стени. А това беше изтощителна работа, тъй като бързо разбра, че тази школа е специализирана не само в безброй спомагателни техники на буджуцу, които се отнасят предимно до тялото, но и в редица упражнения на духа.