— Докато те нямаше.
Тя се отдръпна от посинелия труп.
— Питам се защо беше необходимо да въвеждат специален „подпис“. Всеки, който има представа от нещата, е съвсем наясно, че донесенията никога не се подписват с истински имена, а с псевдоними.
— Тогава нека бъдем благодарни, че поне в тази област нашият многоуважаван господин Линеър е невеж! — ледено отвърна той. — Благодарение на това красиво вързопче, което някой стовари на прага ни в Хоншу, аз сега трябва да се занимавам с „братските“ служби, които са се почувствали задължени да ни доставят Танкър чак дотук!
Излязоха в слабо осветения коридор и затвориха вратата след себе си.
— Все пак вече знаем, че кодовото име на Проторов е „Крез“.
— Танкър беше единственият ни човек там, който беше успял да постигне нещо — каза Таня.
— Очевидно е престъпил чертата — поклати глава Минк и затвори очи. — Сега вече нямаме друг избор, освен Линеър.
— Смяташ ли, че е разумно?
— Ще видим. Разумно или не, времето ни изтича. Страхувам се, че ако не изпратим господин Линеър в леговището на лъва, същият този лъв ще ни схруска за закуска.
— Той може да го стори и след намесата на Линеър.
Минк помълча, после раздразнено каза:
— Доколкото разбирам, ти май не одобряваш малките ми импровизации!
Като съзнаваше, че навлиза в опасно тресавище, Таня внимателно подбираше думите си.
— Мисля, че той е аматьор — започна тя. — А от опит знаем, че аматьорите са твърде ненадеждни и обезпокояващо непредвидими. Те просто не се подчиняват на дисциплината, на която се подчиняваме самите ние.
— Хм… Това е вярно. Но също така вярно е, че именно в тези техни качества се крие и най-голямото им предимство. Проторов не може да го свърже с нас, както свърза Танкър или би свързал теб… — Минк изведнъж заприлича на селяндур, излязъл да побъбри със съседа под топлите лъчи на неделното слънце. Сякаш разполагаше с всичкото време на света и се чудеше какво да го прави. — Знаеш ли, тоя тип ми се струва доста опасен — проточи той. — Имам чувството, че може да стресне самия дявол, а дори и да го пречука, ако има достатъчно основания за това! — Очите му се разтвориха широко и се заковаха върху лицето на младата жена: — Особено ако той или някой от близките му са в опасност. Господин Линеър ми направи впечатление на изключително лоялен и едновременно с това безкрайно опасен мъж!
— Надяваш се да бъде провокиран до такава степен, че да премахне Проторов, така ли? — Едновременно с въпроса Таня си даде сметка, че именно това е била крайната цел на Минк.
— Да — бавно и тържествено кимна Минк. — Изпратих уважаемия мистър Линеър да ми донесе главата на Виктор Проторов на тепсия и най-сетне да сложи край на нашата дълбока вражда. Мисля, че това беше мъдър ход от моя страна, още повече че никак не ми харесва връзката между КГБ и онзи полковник Мироненко. Всъщност тя ме плаши като скелет, почукал на вратата ми. Започвам да мисля, че връзката между Проторов и Мироненко е от особено важно значение, дълбоката параноя ме кара да си представям, че в главата ми започва да се оформя онзи ужасен сценарий, според който КГБ и ГРУ в крайна сметка се обединяват!
— Невъзможно! — избухна Таня, но посивялото лице ясно издаваше ужаса в душата й. — Между им съществува стара вражда, твърде дълбоки противоречия!
— Да, Таня, така е, скъпа… Всички ние сме добре запознати с тази идея… — Минк изглеждаше страшно доволен от себе си. — Въпреки това мога да си представя известни опити за помирение, а в тяхната основа ми се мержелее фигурата на Виктор Проторов. Той не е бюрократ и разсъждаваше по особено опасен за нас начин. Подобна комбинация е страховита, когато я притежава вратът.
Дългото му тяло потръпна.
— Но независимо дали всичко е плод на въображението ми, или ужасна действителност, последният час на Виктор Проторов удари. Моят безмилостен меч се нарича Никълъс Линеър. За разлика от теб аз изпитвам доста силно доверие в неговите способности.
— Не съм казала нищо подобно.
— Наистина, ти беше пределно лаконична — отправи къс, но изпитателен поглед в лицето й Минк, после се изправи. — Все пак, просто в случай че твоята преценка се окаже вярна, реших да те изпратя след него. Това ще стане след няколко дни. Времето ни е малко, затова трябва да си готова. Като излизаш, винаги си много напрегната. Билетът ще те чака на гишето на „Пан Ам“, останалото е както винаги.
— А Линеър?
Минк й хвърли красноречив, натежал от цинизъм поглед.
— Първата, абсолютно първата и задължителна задача е Проторов! — отсече той. — А ако вие и нашия мистър Линеър намерите начин да обедините усилията си — още по-добре!