— Тръгваме — рече той и се хлъзна зад волана.
— Уморена съм — прошепна Аликс Логан, златното момиче, свито на седалката до него.
Сякаш беше сън. Стройна, руса, красива… Такива жени Кроукър бе виждал само отдалеч. Тук, до рамото му, той всеки момент очакваше прекрасното видение да изчезне, да се превърне в нищо. Това не стана и душата му беше неспокойна. Не я поглъщаше с лъстив поглед като Синьото чудовище, но призна пред себе си, че изпитва доста определено сексуално влечение към момичето.
Все пак надделяваше чувството, че е неин закрилник. Тя бе в безопасност близо до него и това го караше да се чувства някак по-жив, по-човечен. Не искаше да я замъкне в леглото, чувствата му бяха по-скоро бащински. Сякаш се гордееше с прекрасната външност на порасналата си дъщеря. Дори голотата на съвършеното й тяло беше някак беззащитна, самата представа за тази голота го караше да се чувства спокоен и сигурен, истински баща-закрилник.
Но тази вечер мислите му бяха далеч от златното момиче, свило се като коте на седалката до него. Неспокойни и блуждаещи, те все се връщаха към онзи миг, в който откри сложното апаратче в колата на горилата и челото му се покри със студена лепкава пот.
Една от основните причини, поради която японците се напиват, е търсенето на реципрочност. Те действително се разтоварват от грижите си с помощта на алкохола, но винаги предпочитат да постигнат това състояние в компания. Тогава разтоварването е взаимно, единственото, което има значение, е присъствието на жива и сродна душа.
Никълъс си даваше сметка за състоянието на Сато. Той чакаше. Повратният момент в отношенията им беше настъпил, всичко зависеше от това, което ще каже Никълъс. Ако излъже, независимо по какви причини, между двамата никога нищо няма да има. Независимо от твърденията на Сато, че щом пият заедно, вече са приятели. Това бяха само думи, а японците не придават особено значение на думите. Те се прекланят единствено пред действията, пред конкретните постъпки. Защото постъпките никога не лъжат.
За добро или лошо двамата със Сато просто са длъжни да си имат доверие, въздъхна вътрешно Никълъс. Заедно бяха нагазили в дълбоките води и под краката им зееше пропаст. Не постигнат ли взаимно доверие, враговете им вече са победители.
— Мисля, че в много отношения си приличаме, Сато-сан — промълви той. — Вероятно точно затова не ме харесва и Нанги. Просто е усетил сходството между нас…
— Когато бях млад… млад и глупав… — двамата си размениха широки усмивки — срещнах една жена. Беше далеч по-мъдра от годините си, във всеки случай далеч по-мъдра от моите години… Но тогава за мен не съществуваше нищо друго, освен учението, благодарение на него все още не бях запознат с някои… да ги наречем основни житейски истини…
Опрял юмруци на зачервените си бузи, Сато го гледаше с интерес, изпитваше очевидна наслада от разговора.
— Тя обладаваше сила, която и до днес не мога да разбера — продължи Никълъс. — Макар да си давам сметка за някои неща, изпитвах точно това, което така точно определихте преди малко — бях прокълнат от черна магия, бях напълно безпомощен!
— Беше сексуално животно от най-чиста проба, Сато-сан. Все още не мога да повярвам, че такива хора наистина съществуват. Едновременно с това трябваше да призная, че именно това нейно качество ме привличаше неотразимо. Беше ясно, че тя никога не може да бъде щастлива. Когато не се любеше, губеше интерес към света. О, не, това не беше вечната Празнота. И двамата знаем, че в Празнотата, в Нищото се крият огромни сили, които ни позволяват да открием спокойствието и пълнотата на духа.
— Но това не се отнасяше за Юкио. Духът й се смаляваше и изчезваше в мига, в който прекъсвахме сексуалните си игри. Не бях си дал сметка за това нейно състояние до онзи априлски ден, в който двамата отидохме на разходка в Джиндажи. Това бе любимият ми парк в Токио, може би защото баща ми неизменно ме водеше там, а не в Уено. Той го харесваше, защото бе превърнат в ботаническа градина.
— Макар „сомейшино“47 да беше отминал, по дърветата все още висяха „бонбори“48. Третият ден на ханами беше към края си, вишневите цветчета бяха започнали да се ронят. Бяхме решили да отидем в парка предния ден, за да ги видим в пълния им блясък, но Юкио реши да си остане у дома и да гледа стари филми по телевизията.