— Може би вече се питате защо тези момичета не са японки, нали така, Линеър-сан? Не, това не означава, че не съм патриот, а по-скоро, че съм реалист. Тези момичета са от Тайван — засмя се Сато, после подхвърли: — Успяхте ли да разберете, че са слепи? Недъгът ги прави далеч по-чувствителни в друго отношение, особено когато работят с пръстите си. И наистина е така. Откакто посетих Тайван за пръв път през 1956 година, все си мечтаех да прехвърля в Япония няколко от тамошните масажистки… Какво ще кажете, Линеър-сан?
— Страхотно! — изпъшка Никълъс, усещайки как твърдите му като камък мускули се превръщат в масло под опитните пръсти и длани на момичето. Дишаше с пълни гърди, обземаше го неизпитвано досега чувство на свободно опиянение.
— Трябваше да остана в Тайван в продължение на десет дни, за да приключа с една доста заплетена сделка — продължи Сато. — И мога да ви уверя, господа, че в тази страна има само две неща, които заслужават внимание — кухнята и тези изключителни слепи масажистки.
В настъпилата тишина се чуваше само тихото шляпане на голите тела под пръстите на масажистките, въздухът натежа от миризмата на камфор, която някак странно усили общото чувство на замаяност.
Вниманието на Никълъс отново се насочи към тайнствения мъж в дъното на помещението. Добре познаваше сложната структура на японския бизнес, която беше чужда и напълно непозната за повечето чужденци. Въпреки че Сато е президент на това „кейрецу“, т.е. корпорация, край него и над него съществуват още много пластове с влиятелни, но въпреки това дискретни фигури, най-могъщите от които неизменно са забулени в пълна секретност, неизвестни не само на чужденците, а дори и на самите японци. Възможно ли е този мъж да е един от тях? Ако е така, Никълъс е длъжен да повярва на Томкин, който го предупреди да бъде изключително внимателен по време на това посещение.
„Сделката със «Сато Петрокемикълс» е може би най-голямата в живота ми, Ник, призна си той по време на полета. Сливането на моята компютърна компания «Сфинкс» с «Нипон Мемори Чип» на Сато ще донесе невиждани печалби на «Томкин Индъстриз» през следващите двайсет години… Знаеш колко бавно потеглят американските производители, това ме принуди да създам «Сфинкс» преди две и половина години. Писна ми да завися от онези копелдаци! Неизменно закъснявах с три-четири месеца заради тях, а когато най-накрая получавах стоката, японците отдавна бяха ме изпреварили с нещо ново. Както във всички области, и тук те се възползваха от най-добрите ни открития, а после правеха продукта по-добър и по-евтин. Същият номер свиха на германците с трийсет и пет милиметровите камери, с колите… Ако не се променим, ще ни го свият и с чиповете!
Ник, ти знаеш по-добре от всеки друг колко е трудно за една чуждестранна компания да се настани на японския пазар. Но сега аз разполагам с продукт, който те умират да притежават! Наистина умират, след като са готови да ми отстъпят петдесет и един процента от собствената си компания! Това е нещо нечувано тук — спомни си как пратиха на кино дори Ай Би Ем, когато тя се опита да се настани в Токио!“
Никълъс помнеше добре тази случка. Всемогъщото японско Министерство на международната търговия и промишлеността, познато повече под съкращението МИТИ, беше създадено непосредствено след Втората световна война за възстановяване на японската икономика. През 50-те години то се ръководеше от Шигеру Сахаши — един истински самурай, решен да сложи край на масовото проникване на американски капитал в страната.
Този човек ясно виждаше огромното бъдеще на компютърните технологии — нещо, което по това време Япония не притежаваше. По тази причина приема предложението на Ай Би Ем да стъпи на японския пазар срещу задължението компанията да постави основите на местната компютърна промишленост.
По това време МИТИ вече е успяло да ограничи рязко участието на чужди компании в японската икономика, властта му е толкова безгранична, че никоя компания не може и да помисли за навлизане на местния пазар без неговото съгласие.
Сахаши дава разрешение за създаване на японския филиал на Ай Би Ем и веднага след това американците разбират в какво са се забъркали. Естествено, те все още притежават патентите на всички основни компоненти, необходими за създаването на местни компютърни технологии.
На една среща с ръководството на „Ай Би Ем Япония“, превърнала се по-късно в легенда, Сахаши открито заявява: „Ще направим всичко възможно да пречим на бизнеса ви, ако не продадете своите патенти на японски компании, и то при особено ниски цени.“