Сато спря в средата на градината и пое дълбоко въздух. Отминалата буря беше отнесла със себе си и последните остатъци от мръсния смог, поне до разсъмване Токио щеше да бъде чист и приятен за живеене град. Небето над короната на чемшира беше розово-жълто от неоновите реклами на вечно будния Шинюку.
— Животът е хубав, Линеър-сан — промълви Сато. Очите му блестяха, отразявайки както студената лунна светлина, така и по-топлата й посестрима, струяща през отворената фузума. — Прилича ми на богат разноцветен килим. Не ми се иска да го напускам преждевременно. — Натежали от погълнатия алкохол, клепачите му тежко премигнаха. — Вие сте магьосник, Линеър-сан. Много се радваме, че се появихте в живота ни. Човек рано или късно разбира, че не може да обърне гръб на своята карма, нали?
Загърна полите на кимоното си и попита:
— Познавате ли историята, Линеър-сан?
— Да — кима Никълъс. — Баща ми, Полковникът, много я обичаше… от него се научих да я ценя.
— Тогава сигурно помните императора Го Дайго, който искал да скъса с режима на Хожо… Това е станало някъде в началото на XIV век. Той скоро разбрал, че единственият начин да постигне това бил да унищожи напълно „източните диваци“…
— Но и е бил военен и не знаел как да стори това. Дълго се лутал в своето безсилие, докато една нощ му се присънило, че стои в основата на стар, вековен бор, най-древното дърво на света… Около него седели трима от министрите му, всеки гледал в различна посока. До южната страна на дънера били струпани купчини слама — те олицетворявали трона.
— Пред Го Дайго изведнъж се появили две дечица и му казали че никъде в неговите владения няма да се чувства на сигурно място… После му заповядали да се настани на сламения престол под дървото и да не мърда оттам.
— Когато се събудил, императорът бил сигурен, че са му се явили древните Нико и Гако, за да му посочат изхода от трудното положение. Хрумнало му, че ако сложи един до друг йероглифите, означаващи „юг“ и „дърво“, ще се получи словосъчетанието „камфорово дърво“.
— Незабавно повикал своя ясновидец и го попитал дали може да открие опитни воини, чиито имена са близко до Кусуноки, или „камфорово дърво“. Ясновидецът отвърнал, че познава само един Кусуноки и той живее далеч на запад, в провинцията Каванти…
— Пълното му име било Масашиги Кусуноки и родът му водел началото си чак от богоподобния Тахибана но Морое — вметна Никълъс. — Кусуноки незабавно се отзовал на повелята на своя император, поел ръководството на войските му, бил му предан с цялата си душа. Повел войниците в решителен бой, историческото сражение се състояло край бреговете на река Минато, приблизително на същото място, където днес се намира град Кобе. Било през 1333 година. След страхотни масови боеве Кусуноки разбрал, че ще загуби, оттеглил се в близкото селце и си направил сепуку.
— Това е то „благородната загуба“, нали, приятелю? — Сато тежко се отпусна върху каменната пейка без облегалка. — Но именно подобни събития, именно мъже като Кусуноки са канавата, върху която се бродира нашата история със своята неповторима пъстрота.
Сато се приведе напред, полите на кимоното му се разтвориха под лекия порив на вятъра.
— Снощи сънувах камфоровото дърво, Линеър-сан. Нико и Гако — безсмъртните духове на просветлението, отсъстваха от този сън, но в него имаше две други фигури, тъмни и непознати… Можете ли да ми разтълкувате този сън, приятелю?
— Преживявате трудни мигове, Сато-сан — внимателно отвърна Никълъс, съзнавайки, че Сато му предлага възможността, която отдавна търсеше. Но дали това не беше уловка? Направи светкавична преценка на положението до този момент и едва след това продължи: — Ние сме обкръжени от врагове, както външни, така и вътрешни. Казвам „ние“, защото скорошното обединение ще ме превърне в част от вашето семейство, в част от огромното кейрецу, което притежавате… А следователно ще се чувствам и отговорен за неговото оцеляване и просперитет.
— Така е — кимна Сато. — Вътрешен враг е онзи, който ни заплашва с ву-шинг… А външни са всички, които искат да се сдобият с тайната на новия чип T-PRAM.
Никълъс направи умишлена пауза, преди да подхвърли:
— Не е съвсем така… Защото съществува непосредствена и не по-малко сериозна заплаха, насочена срещу предстоящото обединение и стабилността на самото кейрецу.
Сато отбеляза, че той този път не каза „вашето кейрецу“ и бавно вдигна глава:
— Значи разполагате с нова информация, която очевидно сте получили по време на краткия си престой в Америка.