В Япония на проституцията се гледа по по-различен начин, не както в Европа… Някак по-благородно, със странна трогателност. Великият шогун Йеасу Токугава, създател на голяма част от японските закони, не оставил без внимание и „байшун“ — покупко-продажбата на млади момичета, получила гражданственост под името „продажба на пролетта“.
Загрижен за властта си — единствената сила, способна да държи в подчинение вечно враждуващите регионални „даймийо“, които водели междуособни войни години наред преди възкачването му на престола шогунът въвел един колкото странен, толкова и здрав ред. Веднъж на две години всеки „даймийо“ трябвало да ходи на поклонение в Едо, днешно Токио, заедно със своите самураи. Задължителният престой там бил една година. Това поклонение, наречено „санкинко-тайсейдо“, имало двоен ефект. Първо, пречело на местните феодали да затвърждават своето могъщество и второ, продължителното и скъпо пътуване доста поопразвало кесиите им.
„Даймийо“ и богатите самураи били в състояние да ползват услугите на платени любовници, но по-бедните самураи се принудили да се обърнат към проститутките и, според думите на самия Йеасу, да елиминират възможността за трайна изневяра.
През 1617 година, малко след смъртта на шогуна, един от феодалите поклонници в Едо поискал от правителството да му се разреши създаването на специална зона за „байшун“. За целта си избрал едно изоставено поле, гъсто залесено с тръстика, от която идва и името Йошивара. Впоследствие тръстиката започнала да се обозначава с друг йероглиф и Йошивара придобила ново значение — „поле на щастието“.
Тази първа и официално разрешена зона на проституцията била изцяло унищожена от голям пожар през 1656 година. Създадена наново в квартала Асакуза на Едо, тя просъществувала чак до април 1958 година.
От разказа на своя сенсей Икан научи, че през 1649 година правителството издало заповед цялата оризова реколта да бъде конфискувана от имперските самураи, а на селяните да се остави само просото.
Засегнати тежко от тази заповед, селяните се принудили да накарат жените си да шият и бродират, а децата си изпратили като наемници в големия град. Но и така не смогвали да свържат двата края, затова често продавали някое от момичетата си в градските бардаци.
В това нямало нищо унизително, дори напротив — на тези момичета се гледало с уважение. Всички знаели, че приемайки тежката участ, те спасяват семейството си от гладна смърт, но в замяна на това се лишават завинаги от възможността да станат съпруги и майки, да създадат свой собствен дом. Редки изключения били проститутките, които имали шанса да станат метреси на някой богат самураи. Общо взето, момичетата, които попадали зад стените на Йошивара, били лишени от всякаква надежда нещастници. Именно това тяхно положение, завоалирано в тайнственост и тъга, привличало мъжете към гейшите. По същия начин, по който всяка пролет ги привличали вишневите цветчета в парка Уено.
Животът на Икан във Фуяжо, един от най-старите домове за развлечения за Йошивара, започна като „камуро“50 — нещо като чирак на проститутките от по-високо ниво, познати под името „оиран“51. През останалото време просто търкаше и чистеше многобройните стаички.
Макар и претрупана е работа, тя намираше време да наблюдава и запомня. Сутрин, преди да се хвърли на тънкия футон и да заспи от изтощение, Икан неизменно отделяше време да повтори и имитира деликатните поклащания и извивки на тялото на своята „оиран“, наблюдавани през отминалата нощ.
Когато навърши дванайсет години, бе подложена на тежък изпит и стана „шинцо“52. Това й даде възможност да се включи в курсовете за обучение на „байшун“ — разностранни и съвсем не леки. Там момичетата се учеха да пеят и рецитират, постепенно и бавно усвояваха сложното изкуство на хайку, икебана и ча-но-ю и, разбира се, на любовта.
Обучението й отне пет години, след което отново бе подложена на изпит. Това беше решителният изпит на живота й, защото, ако се провалеше, цял живот щеше да си остане „камуро“ и единственото и занимание щеше да бъде изхвърлянето на боклука от многобройните помещения на Фуяжо.
Нямаше особени проблеми с изпита и стана „оиран“ малко след като навърши седемнайсет. В продължение на четири години прилежно упражняваше своя труден и сложен занаят. Будна и интелигентна по природа, тя попиваше най-доброто от по-опитните жени около себе си, а вродената й изтънченост носеше на мъжете неповторимо удовлетворение — както интелектуално и естетическо, така и физическо.
На рождения си ден, точно двайсет и една години след появата си на този свят, Икан стана „таю“, най-почетната титла за една гейша. За пръв път в цялата дългогодишна история на „Замъка, който не познава нощта“ тази титла се присъждаше на толкова младо момиче и събитието беше отпразнувано по подобаващ начин.
51
Уменията на гейшите се оценяват по тристепенна таблица. Оиран е средната степен, най-високата е „таю“. — Б.пр.