Сун Сиунг беше от хората, които знаеха как да се освобождават от натрупаната енергия, независимо в коя област се акумулира тя. Когато усещаше нужда от жена, той без колебание отиваше в новия квартал на „карюкай“ и задоволяваше желанията на тялото си. Но винаги вършеше това по собствена воля, желанието му да се потопи в серия еротични действия неизменно бе под железен контрол, а удоволствието от тях бе винаги предназначено както за него, така и за партньорката му.
Но сега, за пръв път от дълги години насам, от далечното минало, когато бе все още неопитен младеж, почувства как желанието се увива около него с неподозирана и неконтролируема сила. Ядно стисна устни и напрегна волята си. Но това нямаше нищо общо с волята. В крайна сметка той е мъж, който умее да си дава сметка за чувствата, а умее и да ги използва. В момента говореше тялото му и той знаеше, че по някакъв начин трябва да задоволи неговите изисквания.
Сутринта, още докато ученичката му спеше дълбоко, изтощена от нощните упражнения, той се измъкна навън и се отдаде на греховното облекчение. Но макар да усещаше с всяка фибра на тялото си удоволствието, макар на два пъти да изстреля семето си под опитните ласки на „таю“, той си даваше сметка, че това са повърхностни усещания, а там, дълбоко в душата му, недокоснати от бурята, са истинските му чувства. И те се наричаха безжизненост и тишина.
Не би могъл да каже, че престоят му в къщата на удоволствията е бил неприятен. Бе успял да се извиси до облаците на насладата, но духът му бе все така неспокоен. Сексуалните му изисквания бяха задоволени, но дълбоко в душата си продължаваше да изпитва глад.
По целия обратен път към дома Сун Сиунг размишляваше върху това странно явление. Отговорът намери в момента, в който пъхна ключа в ключалката и пристъпи прага.
Прекоси потъналите в тишина помещения и спря пред спалнята на своята ученичка. Както винаги фузумата беше открехната и Сун Сиунг надникна вътре. Тя все още спеше, лицето й беше извърнато към него. Лежеше по гръб, единият й крак беше изпънат, а другият — свит в коляното. Сякаш и насън се готвеше да изпълнява сложните упражнения от своята подготовка. Очите на Сун Сиунг лакомо я поглъщаха, сърцето му потръпна, пронизано от блестящия нож на вълнението.
Какво е това тайнствено излъчване на едно толкова младо момиче, още почти дете, което го вълнува така дълбоко? Не можеше да открие отговора на този въпрос, тъй като в призмата му се пречупваха както дългогодишният му опит, така и всичко, което познаваше и беше свикнал да използва.
Сун Сиунг коленичи пред прага, замаян от силата на нейното „ва“. Долната част на корема му се сви и запулсира, душата му бе погълната от излъчването на спящото момиче. Напрегна взор, опитвайки се да открие корените на това излъчване в спокойните черти на Акико. Имаше чувството, че невидима ръка прекосява разстоянието помежду им и нежно гали вътрешностите му. Не беше от хората, които считат подобни неща за невъзможни. Познаваше много от тайните на „яхо“, за да си позволява да ги отхвърля. Но нима и неговият „малък войник“ обладава такива качества? Та тя няма никаква подготовка за тях.
Въпреки всичко нямаше съмнение относно процесите, които се развиваха в тялото му. Огледа се. Денят бавно гаснеше, къщата тънеше в издължени сенки, които скоро щяха да потънат в мрака на нощта.
Тялото на Акико се раздвижи, краката й се спуснаха надолу, ръцете й се протегнаха над главата. Приличаше на голяма котка. Клепачите й потрепнаха, очите й се отвориха. Ирисите й се заковаха в неговите, сякаш нито за миг ме бяха го изпускали от поглед.
— Ела тук — промърмори тя с напълно несвойствен глас.
Сун Сиунг не помръдна, не каза нито дума. Клепачите й отново потрепнаха и този път той почувства как топката в долната част на корема му нараства и допира основите на члена му. Едновременно с това усети как тестисите му започват да потрепват, сякаш погалени от копринена ръка, обвила нежно основата на члена му. Започна да се възбужда, бавно и неумолимо.
Не, изкрещя някакъв глас дълбоко в съзнанието му. Но той беше глух за него. Изправи се и сякаш преплува разстоянието до постелята й. Ръцете й се повдигнаха и се увиха около мускулестата му шия, като две влажни змии. Дългите пръсти леко погалиха основата на врата му.
Сун Сиунг не усещаше нито ръцете, нито краката си. Сетивата му се бяха концентрирали в долната част на корема, все повече се опиваха от невероятното чувство за удоволствие там.
Леко и сякаш в транс, тя разтвори полите на кимоното му. Лявата й ръка започна да чертае невидими кръгове по гърдите и корема му, докосвайки леко настръхналите му зърна. Все още полузатворени от скорошния сън, очите й бяха тайнствени и странни, зениците й бяха толкова разширени, че ирисите изобщо липсваха. Устните й омекнаха и станаха чувствени, между тях се появи едва забележимо разстояние и той усети сладкия й дъх.