— Фраза, отразяваща дълбоката им корупция — поправи го Нанги.
Никълъс кимна, тъй като това отговаряше на действителността, после подхвърли:
— Това са отдавна забравени неща, Нанги-сан. Времената се промениха, а заедно с тях и ценностите…
— Разбира се — изпусна кълбо дим Нанги, вероятно леко раздразнен, че няма готов отговор за подобна забележка.
Намеси се Сато, очевидно решил да измести разговора в по-безопасна посока:
— Господин Томкин, вие все пак току-що пристигнахте, а вашият юридически съветник господин Грейдън ще бъде тук не по-рано от утре сутринта в единайсет. Затова предлагам да се ограничим само с общите положения на предстоящото обединение. Ще имаме достатъчно време да обсъдим всички подробности, а аз…
— Разпределението на акциите е напълно неприемливо за „Нипон Мемори“! — прекъсна го рязко Нанги. Натисна фаса си в пепелника и веднага запали нова цигара. — Това си е чист опит за грабеж!
— Като се има предвид революционният характер на чипа, който предлага „Сфинкс“, съотношението 51:49 ми изглежда съвсем приемливо — избърза да се намеси Никълъс, преди още Томкин да успее да отвори уста. — Помислете за огромните…
— Аз съм банкер, господин Линеър — прекъсна го Нанги с глас, който беше не по-малко студен от немигащия му поглед. — Нашето кейрецу притежава много и разнообразни в своята дейност концерни — например застрахователни компании, търговски дружества, високотехнологични предприятия като „Сато Петрокемикълс“… И всички те са свързани от два основни фактора… — Млъкна и дръпна от цигарата си, сякаш да се увери, че е приковал цялото внимание на своите събеседници, после продължи: — Първо: всички зависят изцяло от парите на Банката за развитие „Даймийо“. Второ: съществуването им зависи изцяло от тяхната способност да носят печалби. Престанат ли да вършат това, те автоматически изчезват от сцената.
— Предложеното сливане ще донесе огромни печалби, Нанги-сан.
— То обаче не предлага готов капитал, а и аз нищо не разбирам от компютърни чипове — късо отвърна Нанги, давайки ясно да се разбере, че темата е приключена.
— За да се изясни огромното значение на продукта, с който разполагаме, ще бъдат необходими известни разяснения — спокойно започна Никълъс. — Запаметяващият компютърен чип представлява малко парченце силикон, чиито микроскопични клетки имат способността да съхраняват определено количество информация. За пример ще посоча най-широко разпространения продукт в тази област — чипът 64K-RAM, който има шейсет и четири хиляди клетки, вместени върху площ колкото нокът.
Нанги преметна крак върху крак и продължи да пуши, сякаш се намираше на следобедно парти. Не каза нищо и Никълъс продължи:
— В превод RAM означава „памет с произволна избираемост“. Тези чипове са в широка употреба, защото са бързи — едно от най-важните качества на съвременните компютри. Проблемът при тях е, че при прекъсване на захранването губят съхранената информация и трябва отново да бъдат програмирани.
Този проблем е разрешен с откриването на чиповете ROM, или „трайно съхранена памет“, които са абсолютно неизменими. Това означава, че техните информационни клетки са или пълни, или празни и в състоянието им не могат да настъпват никакви промени. Естествено, именно в това се крие и слабостта им, тъй като за препрограмираното им трябва да бъдат извадени от компютъра.
Дълги години компютърните специалисти мечтаят за създаването на неизменим RAM, т.е. бърз и лесен за програмиране чип, който не губи паметта си при прекъсване на захранването.
Никълъс млъкна, очите му пробягаха по лицата на събеседниците и със задоволство, установиха, че всички го слушат с неподправен интерес.
— Неотдавна бе открито частично разрешение за този проблем — продължи той. — Това е плоският чип E-PROM, което на нормален език означава електрически програмируем „ROM“. Той обаче е твърде бавен, за да замени успешно традиционния RAM в сърцето на компютъра.
— „Ксикор“, една от конкурентните компании, направи дори още една стъпка напред — започнаха да комбинират RAM с E-PROM, като, първият извършва бързите операции и ги прехвърля във втория миг преди прекъсване на захранването. Но тази комбинация е скъпа, ненадеждна и с ограничен капацитет. Още повече че същият ефект се постига със системи за съхраняване на информация върху магнитни ленти или дискове, механични превключватели или просто RAM с акумулаторно захранване.
Никълъс долепи дланите си една до друга и съсредоточи вниманието си върху банкера.
— С други думи, Нанги-сан, вечно изплъзващият се стабилен RAM, който би променил изцяло компютърната промишленост, не се удаваше на никого. — Очите му блеснаха и той добави: — Но това беше вчера. Днес вече е факт и именно „Сфинкс“ е компанията, която го притежава! Специалистите на Сато-сан го подложиха на всички възможни изпитания и съмнения няма. Ние го притежаваме и ви го предлагаме при изключително изгодни условия!