Леко сви рамене и продължи:
— Разбира се, подобно фундаментално откритие скоро ще попадне в ръцете на конкуренцията и пазарът ще бъде залят с имитации. Но „Сфинкс-Сато“ ще разполага с необходимата преднина, за да успее да обере каймака на този пазар. Заводите ни ще работят с пълен капацитет и ще задоволяват търсенето далеч преди конкуренцията да се е справила с усвояването на продукта.
— И именно тук се крие базата на вашите печалби — намеси се Томкин. — В рамките на следващите две години очакваме обща чиста печалба в размер на сто и петдесет милиона долара, което е…
— Трийсет и шест милиарда шестстотин и шейсет милиона йени — светкавично пресметна Нанги и за, гаси цигарата си със самочувствието на гениален професор, заобиколен от кресливи, но невежи студенти. — Излишно е да пресмятате вместо мен, когато става въпрос за пари, господин Томкин. Но тези сметки лежат в неопределеното бъдеще и са ваши, а не наши. Астрономически, но съмнителни…
На Томкин започна да му писва.
— Вижте какво, Сато — започна той, изключвайки умишлено банкера от обръщението си. — Дойдох тук с добрите намерения да уточним всички подробности по предстоящата сделка. Добре зная, че в този процес не може да не възникнат различия. Но не съм съгласен да слушам подобни безсмислици — ръката му описа кратък полукръг над масата: — Имам чувството, че присъствам на заседание на МИТИ!
— Нанги-сан беше заместник-министър на МИТИ преди около седем години — съобщи с вълча усмивка на уста Сато. — В качеството си на ронин той спомогна за основаването на „Даймийо“, съответно и на „Сато Петрокемикълс“…
— Не съм изненадан — отвърна ядосано Томкин. — Но вие можете да му обясните вместо мен, че тук не става въпрос за подкопаване на японското икономическо равновесие от чуждестранните дяволи! Всеки от нас притежава нещо, което интересува другия: аз — продукта, а вие — възможностите да го произвеждате на добра цена. Изгодата е очевидна! — Погледът му се премести върху застиналото като гротескна маска лице на банкера: — Проумяхте ли го, Нанги-сан?
— Проумях само това, че сте дошъл тук с надеждата да получите едно тлъсто парче земя в областта Мисава, което е собственост на нашето кейрецу и което отдавна е определено за разширението на нашата компания „Нива Минерал Майнинг“! Тук земята е най-скъпата стока, стойността й е неразбираема за хора като вас, които са свикнали да се разпростират в своите огромни имения, пълни с басейни, конюшни и Бог знае още какво! Това искате от нас и винаги сте го искали! — блеснаха очите му, твърди и безмилостни като кремък. — И срещу какво? Срещу технологията на бъдещето! Направо ще ви запитам: ще помогне ли тази „нова технология“ за разрешаване на трудния проблем със земята тук, ще ни направи ли тя по-малко зависими от богатите на суровини държави, които се стремят да ни изсмучат до смърт, ще ни освободи ли от унизителното задължение да бъдем буфер между Съединените щати и разпространението на комунизма в Далечния изток? — Тялото му още повече се изпъна, заприлича на готова за нападение пепелянка. — Правилно посочихте, че времената са се променили. Ние отдавна вече не сме победеният противник, който е длъжен сляпо да изпълнява вашите заповеди!
— Господи! — въздъхна с досада Томкин. — Аз ви предлагам ключа, чрез който можете да спечелите милиони, а вие ми проповядвате реакционните си политически възгледи! — Месестият показалец рязко се насочи към гърдите му: — Мен политиката не ме интересува! Аз съм бизнесмен и това е всичко, което ме води тук! Ако вие не желаете да приемете моето предложение, ще ида при друг! Например при „Тошиба“ или „Мицубиши“.
— Трябва да разберете трудното ни положение от историческа гледна точка — намеси се успокоително Сато. — Япония не разполага с огромната територия на Съединените щати и в това се крие причината за по-особеното отношение към чуждестранните компании, които искат да си отрежат парче от нашата торта.
— Точно тук е проблемът! — гневно повиши глас Томкин. — Япония изобщо не ме интересува! През миналата година първите три по големина американски компютърни гиганти са продали в Япония едва две от въведените в производство шейсет и пет нови технологии! Аз мисля за Световния пазар, това трябва да сторите и вие! Толкова сте заети да ограждате бизнеса си със стената на това, което наричате „предпазни мерки“, че без да искате, се превръщате в къртици! Тъй наречените ви „предпазни мерки“ не са нищо друго, освен умишлени пречки пред международната търговия! — започна да набира инерция той. — Мисля, че е крайно време Япония да излезе от своята инфантилност и да поеме задълженията и отговорностите на водеща нация.