Никълъс взе от масата дебел квадратен плик и започна да щрака с нокът по ръба му.
— Престани да си играеш и ми кажи какво мислиш, да те вземат мътните!
— Спокойствие, Томкин — вдигна очи Никълъс. — Още в началото те предупредих, че за това сливане ще ни е необходимо много търпение. Може би повече от това, което притежаваш…
— Глупости! — викна Томкин, после пристъпи крачка напред и присви очи: — Да не би да искаш да кажеш, че са ме надхитрили?
— Поне се опитват — кимна Никълъс. — Японците не обичат да преговарят открито. До последната секунда ще се колебаят и протакат, просто защото искат да видят какво може да се случи междувременно. Сигурни са, че в девет от десет случая обстоятелствата ще се стекат благоприятно за тях. И по тази причина ще правят всичко възможно да ни извадят от равновесие.
— Искаш да кажеш, че Нанги играе ролята на лисицата в курника — замислено продума Томкин.
— И чака да види какво ще се получи — отново кимна Никълъс. — Най-вероятно очакват, че търканията ще те накарат да изгубиш търпение и да разкриеш колко много държиш на тази сделка. А след това вече ще бъдат в състояние да преговарят за по-изгодни условия преди окончателното подписване утре или в понеделник. — Почука с нокът плика и добави: — Японците знаят, че никога няма да разкриеш истинския си нрав по време на преговори. Но те трябва да го познават, за да бъде сделката им наистина изгодна. Подобна тактика се нарича „отстраняване на сянката“ и фигурира в стратегическия наръчник на великия воин Миямото Мусаши. Макар и създаден още през 1645 година, неговите основни принципи се използват от мнозина японски бизнесмени.
— Значи „отстраняване на сянката“… — замислено проточи Томкин. — И в какво точно се състои то?
— Когато не си в състояние да определиш истинския нрав на противника, прибягваш до бърза и решителна, но фалшива атака. Според Мусаши противникът неволно ще изтегли дългата си сабя. Преведено на съвременен език, това означава, че ще разкрие истинските си намерения в преговорите, убеден, че вече е разбрал твоите. Но ти не си му показал нищо, а само си го принудил да разкрие стратегията си.
— Това ли се случи преди малко със Сато и Нанги?
— Зависи до каква степен си се разкрил — сви рамене Никълъс.
Томкин докосна скулата си с пръст, после се ухили:
— Разкрил съм се, ама друг път! Ние двамата с теб ще ги натикаме в капанчето, което съм им приготвил, независимо от стратегията на Мусаши!
— Кое капанче? — иронично се усмихна Никълъс. — Това с различните цифри на очакваните печалби? На мен каза, че делът на „Сфинкс“ ще е сто милиона долара, а пред Сато заяви, че двете компании ще си поделят обща печалба от сто и петдесет милиона…
— Какво са петдесет милиона повече или по-малко? — отвърна Томкин продължавайки да търка скулата си. По лицето му се появи болезнена гримаса — той промърмори: — Проклета мигрена! Докторът казва, че се дължи единствено на света, в който живея!… — По лицето му плъзна виновна усмивка: — И знаеш ли какво ми предписа? Постоянна почивка в Палм Спрингс! Иска да се разплуя край някой басейн под проклетите палми, оплюти от мухи! — Болезнената гримаса отново се появи: — Може пък и да е прав, копелдакът… Пише книга, която е нарекъл „Петнайсет начина за живот без мигрена“ и е сигурен, че ще бъде бестселър. „Всички имат мигрена в наши дни — вика. — Господ да благослови стреса…“
Томкин седна на ръба на плюшения диван, отвори вратичката на малкия хладилник до него и си наля питие.
— Какво мотаеш из ръцете си? — заинтересува се той.
— Покана, донесена от специален пратеник. И аз получих такава…
— Дай да видим — рече Томкин, разкъса плика и извади от него твърда и блестяща картичка. В следващата секунда ядосано изпръхтя и я подхвърли към Никълъс: — Я ми я прочети, щото нищо не разбирам от проклетите им драскулки!
— Двамата с теб сме поканени на сватбата на Сато, която ще бъде в събота.
Томкин изсумтя, пресуши чашата си на един дъх и отново я напълни.
— Само това ни липсва! — промърмори той, после разклати бутилката и попита: — Да ти сипя ли?
Никълъс поклати глава.
— Просто за прочистване на черния дроб — продължи Томкин. — Тия мръсници се наливат с проклетото си „Сънтъри“, сякаш е вода! Излезеш ли с тях, обречен си!
— На твое място не бих се притеснявал толкова — студено го изгледа Никълъс. — Познавам им навиците.
— Разбира се, разбира се… — примирително рече онзи. — Просто се опитвам да се държа приятелски… Ти се справи добре на бойното поле… — Ръката му с чашата се поклати и той небрежно подхвърли: — Обади ли се на Джъстин?