— Не — поклати глава Никълъс. — Тя беше против моето заминаване.
— Естествено. Сигурен съм, че й липсваш.
Никълъс гледаше как Томкин довършва второто си уиски и се питаше дали това е основното му лекарство срещу мигрената.
— Не е само това — тихо промълви той. — Сайго е приложил над нея „сайминджуцу“ — една техника, която е малко известна дори на нинджите…
— Нещо като хипноза, нали?
— Да, ако трябва да я описваме със западни термини. Но далеч по-мощна. — Настани се на дивана до Томкин и продължи: — Тя се опита да ме убие, така я беше програмирал Сайго… Лечението ми успя да махне това проклятие, но е безсилно пред угризенията на съвестта й, те са твърде дълбоки, твърде силни.
— Самообвинява се, така ли? Но тя няма никаква вина за това!
— Колко пъти съм й го казвал…
Томкин поклащаше леда в чашата си…
— Тя е твърдо момиче, можеш да ми повярваш… Ще се справи!
Никълъс си спомни колко тежко Джъстин посрещна новината, че е приел да работи за баща й. Разбираше напълно обидата й от начина, по който този човек се беше бъркал в личния й живот само допреди няколко години, съзнаваше ясно, че между тях никога няма да има нормални отношения. Томкин беше очаквал от нея точно определено поведение, не го беше получил и реакцията му беше съвсем в неговия безцеремонен стил. А Джъстин не можеше да му прости за тази реакция.
В продължение на години беше прибягвал до подкупи и заплахи спрямо евентуалните й приятели. „Баща ми е изключителен интригант, Ник — повтаряше му тя. — Той е мръсник, лишен от сърце и съвест, мисли само за себе си, не му е пукало нито за Гелда, нито за мен, нито дори за мама.“
Но Никълъс знаеше и друго — Джъстин е била напълно сляпа по отношение на мъжете в живота си — Всички без изключение далеч по-големи интриганти и мръсници от баща й. Нищо чудно, че Томкин го прие толкова враждебно в началото — мислел го е просто за поредния мазник, който възнамерява да се възползва от дъщеря му.
Беше невъзможно да убеди Джъстин, че този човек се е бъркал в живота й от обич, бил е загрижен за нея и ясно е разбирал, че няма да се справи сама. Това не го оправдаваше, разбира се, но все пак беше единствената отправна точка към помирението и разбирателството между баща и дъщеря.
Гневното й избухване, когато разбра за решението му да работи за „Томкин Индъстриз“, беше кратко, но за сметка на това мълча дни наред след това. Тя просто не искаше да обсъжда повече този въпрос. Едва през последните дни преди отпътуването Никълъс забеляза нещо като примирение в нейното поведение и на сърцето му олекна. „В края на краищата ще бъде за малко, нали?“, бледо се беше усмихнала тя.
— Какво? — стресна се той и побърза да скрие загрижеността си за Джъстин дълбоко в гънките на съзнанието си.
— Питах те за кого се жени Сато — повтори Томкин.
Никълъс погледна към поканата.
— Жена на име Акико Офуда. Чувал ли си това име?
Томкин поклати глава.
— Тя е най-новото явление в живота на твоя партньор — каза сериозно Никълъс. — Според мен е крайно време да смениш информационния си екип.
Танцан Нанги бавно и мъчително се обърна. Зад гърба му чезнеха заснежените склонове на Фуджияма, поглъщани от гъста мътилка с цвят на бисквита. В краката му се простираше Токио — един огромен, вечно въртящ се пумпал.
— Този тип никак не ми харесва — каза той и гласът му прозвуча като скърцането на тебешир по гладка училищна дъска.
— Томкин ли?
— Знаеш отлично за кого говоря! — отвърна Нанги, вадейки поредната цигара от табакерата си.
— Как да не знам! — лукаво се усмихна Сато. — Нали това беше причината да изпратиш на летището госпожица Йошида, една жена! Едва ли би си позволил да обидиш по този начин някой от японските ни партньори, нали? Ти не одобряваш дори работата й тук, при мен, защото си убеден, че живеем в мъжко царство.
— Винаги си управлявал този „кобун“, както намериш за добре и аз не съм ти се бъркал — възрази Нанги. — Но по отношение на тези итеки4 просто ми беше жал да губим времето на някой от високопоставените си служители!
— О, да — кимна Сато. — Томкин е просто гайжин, докато Никълъс Линеър е нещо далеч по-лошо, поне в твоите очи — наполовина азиатец, с неизвестен процент японска кръв в жилите…
— Нима искаш да кажеш, че съм расист? — изпусна облак дим Нанги.
— Ни най-малко — облегна се в креслото си Сато. — Ти си просто патриот. Само не мога да разбера какво значение има за нас произходът на Чонг Линеър…
— Той може да се превърне в средство за натиск — мрачно проблеснаха странните, някак триъгълни очи на Нанги. — Ще се наложи да използваме целия си арсенал срещу алчните итеки, зинали да ни погълнат! — Раменете му странно започнаха да потръпват, сякаш обладани от самостоятелна воля за живот. — Нима мислиш, че за мен има значение фактът, че баща му е полковник Линеър, „кръглоокият спасител“ на Япония? — Лицето му се сгърчи от омраза: — Кажи ми, Сеичи, възможно ли е някакъв презрян итеки да изпитва топли чувства към нас? Аз не мога да го проумея…