Три реда маси от прозрачен плексиглас заобикаляха централния дансинг, пътеките между тях бяха покрити с тъмносин мокет. Сервитьорки сръчно се промушваха през тълпата, въздухът трепереше от силната музика, беше горещо. Динамиката на модерния живот.
Никълъс бавно си запробива път сред навалицата, очите му пробягваха по морето от млади гримирани лица, весели или високомерни, край него се мятаха рошави коси, ръце обвиваха дамски кръстчета или жадно се плъзгаха надолу, въртяха се съблазнителни ханшове. Дервиши на нощта, отдали се на ритъма, алкохолната възбуда или на нещо по-силно — като например незаконно придобити наркотици; дервиши, над които властваше всесилната и вечна Младост. Тук концепцията за тленността на човека е невалидна, дори и да дойде, никой няма да я разпознае…
В един кратък миг Никълъс си зададе въпроса какво търси тук. После си помисли за Джъстин и разбра, че няма да го намери.
Акико Офуда видя фигурата на Никълъс на входа да „Ян-Ян“ и извъртя глава с разтуптяно сърце. Защо е тук, озадачено се запита тя. Нима е разбрал нещо? Може ли да е разбрал?!
Не, това не е възможно, успокои се тя. Още е твърде рано. Появата му тук е чиста случайност, прищявка на боговете. Стана от масата си на средното ниво и тръгна с гъвкавата си походка, като внимателно отбягваше светлините на разноцветните прожектори, които заливаха дансинга.
През цялото време не го изпускаше от очи. Това, което виждаше, беше едно остро изсечено лице, което трудно би могло да се нарече красиво в истинския смисъл на тази дума. Беше твърде необикновено и странно, продълговатите очи и изпъкналите скули напомняха за източната му кръв. Едновременно с това брадичката му беше подчертано англосаксонска, съвсем като на баща му.
Беше чернокос и широкоплещест, с тесен като на танцьор таз и яки мускулести бедра на професионален атлет.
Акико откри, че й се иска да свали дрехите му и да се наслади на тези издължени гъвкави мускули, но това беше единственото й относително ясно желание при първия контакт с този мъж. Останалите й чувства бяха противоречиви и объркани.
Господи, как го мрази! Отново я връхлетя силата на тази омраза, внезапната среща отприщи всички дълго сдържани емоции в душата й. Дори когато очите й попиваха с нескрито одобрение очертанията на здравото, излъчващо сила тяло, сърцето й потрепваше от ярост. А тази сила личеше отдалеч, тя се излъчваше от начина, по който държеше главата си изправена, от гъвкавата походка и лекото поклащане на широките рамене. Всичко това недвусмислено говореше, че този човек е изключително опасен.
Но докато го следваше на почетно разстояние, тя изведнъж бе обладана от чувство на радостна възбуда. Трябва да притежавам наистина необикновена карма, за да бъда дарена с толкова важно предимство над него още в началото, помисли си тя. Пулсът й се ускори, очите й го изпиваха от разстояние, не пропускаха да отбележат силата на духа и тялото му. О, как трепетно очаква мига, в който ще я забележи! Пръстите й несъзнателно докоснаха меката гъвкава кожа на лицето, интензивността на копнежа се стовари върху съзнанието й с такава сила, че почти й прилоша; малка частица от разума я предупреждаваше, че трябва да се държи далеч, максимално далеч от подобни чувства, да бъде търпелива и внимателна. След всичкото това време не можеше и не трябваше да допуска прибързаното настъпване на края, беше длъжна да удържи нещата дотогава, докато сама реши, че е настъпил подходящият момент.
О, да, идеята й да поканят на сватбата този гайжин беше наистина гениална! „Представи си колко благородна ще бъде поканата ти, особено по отношение на този Линеър — беше прошепнала в ухото на Сато тя. — Особено след като знаем всичко за семейството му!“
Да, да, Никълъс, беззвучно пропя душата й, докато краката й продължаваха да го следват един етаж по-горе. Скоро ще настъпи моментът да те погледна право в очите и тогава силата ти ще отлети като пепел, разпиляна от вятъра.
Беше като упоена, конвулсивно преглъщаше, мускулите на бедрата й потръпваха в такт с ударите на сърцето, изпитваше непреодолимо влечение към този мъж. Наложи й се да прибегне до цялата сила на тренираната си воля, за да не разруши в един кратък еуфоричен миг това, което бе градила с толкова труд и търпение.
Наруши рязко ритъма на крачките си, изостави темпото, с което го следваше и забърза сред навалицата, без да обръща внимание нито на лъстивите мъжки погледи, нито на нескритата завист, която проблясваме в очите на жените. Отдавна беше свикнала с тях. Наближаваше времето да повика Йоки, тъй като Сато скоро ще се прибере у дома след своите битки.