— Закъсня — започна ритуала той е леко задъхан глас. — Вече си мислех, че няма да дойдеш.
Акико долови напрежението в гласа му и се усмихна в себе си.
— Винаги идвам — прошепна тя. — Просто не мога да сторя друго.
— Можеш да си идеш, когато пожелаеш — каза Сато и усети как се свива сърцето му. — Отдавам ти доброволно своята любов, никога няма да те напусна!
Изграждан в течение на месеци, този сценарий им предлагаше точната доза вълнение и възбуда, позволена от грижливо очертаните граници на отношенията им. Разбира се, в тези отношения имаше и страни, които, ако беше жива, майката на Сато би порицала с най-остри думи.
Сато сведе глава, дръпна още малко подвижната преграда, после се отмести на длани и колене, за да й направи място. Тя пристъпи вътре, двойният йероглиф „сьоби“, с който на японски се изписваше думичката „красота“, изпълни съзнанието му като древен флаг на феодално даймийо. Защото тя наистина беше прекрасна и въпреки ритуалния диалог, Сато си даваше ясна сметка, че не тя, а той е навеки обвързан с нея.
Известно време останаха коленичили един срещу друг. Силните мускулести ръце на Сато бяха обърнати с дланите нагоре, докосвани от деликатните пръстчета на Акико. Гледаха се като омагьосани. Съзнанието на Сато се опиваше от сладката мисъл за кармата, която ги беше събрала, сетивата му ясно долавяха потрепването на душата й, издигаща се като ярко оцветено хвърчило над покрива и шумолящите корони на борове и кипариси. Внезапен порив на вятъра я захвърли право в сърцето му, той усети как се сгушва там като птица с прекършени криле.
— За какво мислиш?
Въпросът й го стресна, вероятно защото се втурна в тишината, нарушавана единствено от туптенето на сърцата им. Дълбоко в душата му се надигна страх, сякаш умът й беше успял да проникне, неизвестно как, до най-съкровените му мисли. Мускулите по приведения му гръб едва забележимо потръпнаха, очите му примигнаха и се втренчиха в нея с леко недоумение, сякаш беше непозната.
После устните й разцъфнаха в усмивка, равните бели зъби меко проблеснаха.
— Тази вечер си много тържествен — засмя се тя, по шията й заиграха отблясъците на светлината, в плитката трапчинка на гърлото й се стаи лека, почти незабележима сянка с формата на сълза.
Не отвърна. Тя хвърли изучаващ поглед към каменните черти на лицето му и понечи да се изправи.
— Аз ще…
Пръстите му се свиха около китката й да я задържат, тя се отпусна като уплашена птичка.
— Сато-сан… — промълвиха полуотворените й устни.
Той бавно я върна на мястото й, приближи се към нея и кимоното му тихо прошумоля. Мускулите на раменете му се издуха и Акико усети ясно силата и мощта, които се излъчваха от тялото му.
— Тази нощ е особена — дрезгаво промълви той. — В живота ни няма да има друга като нея… — Замълча за миг, сякаш искаше да събере мислите си, после впи очи в нейните и добави: — Нашите съдби ще бъдат свързани навеки от законите на Амида Буда… Това значи ли нещо за теб?
— Цял ден не съм в състояние да мисля за нещо друго…
— Тогава остани! — Пръстите му се разхлабиха, ръката й се освободи и бавно легна в скута й. Там срещна другата, безупречно лакираните нокти меко проблеснаха. — В тази особена нощ трябва да забравиш подаръците…
Безизразно като порцеланова маска, лицето й не издаваше нищо от това, което бушуваше в сърцето й. Сато трябваше да се напрегне, за да забележи едва доловимото повдигане и отпускане на гърдите й. Духът й беше непроницаем като огледалната повърхност на планинско езеро.
Равновесието му бавно се изпаряваше.
— Положително знаеш, че те желая…
Акико отметна глава, сякаш я беше зашлевил.
— Значи ненавиждаш онзи пожар, който нося в себе си, значи мразиш всички онези неща, които съм ти…
— Не! — Сато потръпна, душата му се олюля пред капана, който сам си беше заложил.
— Желанието ми да ти доставя удоволствие е било унизително за теб! — промълви Акико и закърши ръце, безпомощна като малко момиченце.
— Обичам безумно всеки твой дар! — приведе се напред Сато. — Ценя ги като нищо друго на този свят! — Успя да постави под контрол гласа, но не и чувствата си. — За мен е чест да ги притежавам, особено след като зная… — Очите му се отместиха от лицето й и се хлъзнаха върху татамито, което ги разделяше. — След като зная, че никога… не си била с мъж, но въпреки това имаш желание да ми доставиш удоволствие…
— Това е мой дълг — сведе глава тя. — Аз…